превърнал в игла за кок за коса. Дамски чоропогащник, който се е превърнал в маска за лице или пък пътен знак СТОП, който е станал стойка за колело. Всички тези примери демонстрират как ние взаимодействаме със заобикалящата ни среда и я приспособяваме към нуждите ни. Дизайнерът е човек, който забелязва и изследва тези наши нужди, като се стреми да ги канализира в някаква подредена система, която да служи с още по-голямо удобство на различните хора. На този принцип Илиан Милинов е разработил няколко проекта. Единият от тях е пейка, която е на модулен принцип и може да се направи колко е необходимо дълга. От едната си страна тя е за сядане на хора , а от другата е стойка за колелета. Направата й е от естествени и устойчиви материали. Така, благодарение на дизайна, се решават два проблема едновременно. Две отделни съоръжения биват обединени в едно, като се пестят пари и време, а в същото време се постига по-голям удобство и по-малко пилеене на пространство. Следващия негов пример е детско колело триколка, което може да променя формата си. След време, когато детето порасне, на родителите се налага да купуват нови други, играчи и т.н. С умното си решение автора променя триколката в обикновено колело на две гуми, което може да служи поне още няколко години на малчугана, без да се налага да се дават пари за ново и да се изхвърля старото. Ето един брилянтен пример как дизайнерът е наблюдавал и изследвал даден проблем и е намерил чрез дизайна решение, което да ни помогне. Считам, че този пример най-ясно отговаря на въпроса „Ти като си дизайнер с какво се занимаваш“, които не веднъж са ми задавали. Дизайнът се занимава с изключително голям на брой неща и в същото време остава неразбран и незабележим. Дори съществува едно правило, че той трябва да остане ненатрапчив, а в същото време да изпълнява функцията си. Защото дизайнът за разлика от изкуството трябва да има функция, иначе би стоял в рамка на нечия стена. Част от другите изобретения на лектора са батерия или на български чучур с място за поставяне на сапун. Стол с място за гаджета, ключ който отваря и бира и C-table или маса със стол. Идеята му е в зали, които са многофункционални за презентации и обучение, когато има нужда да се ползват 20 работни места стол с маса , а в следващия момент трябват 40 седящи места, вместо да се изнасят масите и да се внасят столове, просто се обръщат масите и те автоматично се превръщат в столове. Това решава логистичен проблем с допълнителните складови площи, където трябва да се съхраняват и т.н. Тази негова разработка претърпява няколко нововъведения и промени, като накрая достига до простота да се сгъва и разгъва само с една ръка. Още веднъж благодарение на продуктовия дизайн, благодарение на наблюденията, които дизайнерът е извършил, той намира решение на проблем, който хората до такава степен са свикнали да извършват машинално, че дори са спрели да се замислят, че съществува и че може да бъде много по-лесно решен от това, да се пренасят маси и столове напред – назад всеки път при необходимост. Това още веднъж е демонстрация на силата на добрия дизайн, към който всеки като мен се стреми.
На края лекторът завършва с един пример от Хималайте. Там местните жители нямали никаква нужда от модерни и дизайнерски приспособления. Той разказва как местните жители се катерили до 5300 метра надморска височина по джапанки, докато той бил целия облечен във всевъзможни термо изолационни дрехи, вибран , поларни дрехи. Децата са щастливи без дори да са виждали телевизор , а в къщите на местните има само една печка по средата, заобиколен от децата. Те били много по-щастливи с много, много по-малко. Без всякакви дизайнерски приспособления. Така и завършва презентацията на Илиан Милинов за импровизацията в дизайна. Считам, че с този пример той иска да ни покаже, че дизайнът е плод на средата, която ни заобикаля. Със сигурност в това малко селце хората имат нужда от нещо малко, което да им улесни живота, но проблемът е по-скоро при нас, в развитите страни. Тук не рядко дизайнът бива използван, не за да улесни живота ни или да допринесе с нещо, а като самоцел. Да се добави още стойност към продукт, за да може той да бъде продаван по-скъпо и маркетиран като нещо ново и уникално, като всъщност не добавя нищо съществено. Това се случва най-често в много сегментирани ниши на пазара, като например технологичните. Новите телевизори и компаниите се стремят чрез различни похвати да ни убедят, че 3D телевизорите или новите OLED извити телевизори, плод на дизайна, са нещо уникално, но всъщност това са си най-обикновени приемници на картина. Технологичната им новост 3D всъщност лъже окото и не е истинско триизмерно преживяване, а дизайнерските извити телевизори на LG са красиви и само толкова. Това което се опитвам да кажа, е че не трябва дизайнът да се превръща в инструмент на маркетинга, служещ главно за финансови ползи.
13