СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ ВЪЗДУШНИ LIDAR СКЕНЕРИ
Петър Тодоров
„Иновационни Оптико Електронни Системи – ИОЕС” ЕООД
SUMMARY
1. ВЪВЕДЕНИЕ И СЪЩНОСТ
Today’s LIDAR marketplace offers a variety of airborne laser
scanning (ALS) instruments with specification sheets that
are often hard to read and apply in real-world applications.
Often the metrics of the specsheets are given are in terms
of scanning rates and maximum operating altitudes, but
these alone do not provide insight into the real productivity
and quality of data produced by each instrument. These two
metrics, coverage speed and data quality, have not been
addressed thoroughly in the past. The focus of this paper is
to provide a simple method of assessing ALS instruments
through these methods and give an example comparison
using real-world scenarios.
Днешният пазар предлага голямо разнообразие от
LiDAR (Laser Imaging, Detection and Rangin) инструменти
(скенери) за въздушно лазерно сканиране (ВЛС) –
Airborne Laserscanning (ALS) с техните проспектни
спецификации, които често са трудни за разчитене
и разбиране, а от там - и затрудненото прилагане на
технологията в реалната практика. Целта на една
ВЛС система е да улови топографията на земната
повърхност по бърз и ефективен начин с помощта на
голям брой високоточни измерени тридименсионални
координати. Често показателите на проспектните
спецификации са дадени от гледна точка на скорости на
сканиране и летене, и максималните експлоатационни
височини, но те сами по себе си не предоставят пълна
информация за реалната производителност и качеството
на данните, получени от всеки LiDAR инструмент. За
намаляването на тази комплексна сложност могат да
бъдат въведени опростени показатели за изследване
на производителността и качеството на LiDAR
данните. Тези показатели дават възможност и за полесното сравняване на различните LiDAR скенери.
Измерванията, провеждани от въздуха чрез LiDAR
системи, изискват задаването на плътността на точките
в брой точки (или в брой измервания) на квадратен
метър. Въпреки това, този показател брой точки на
квадратен метър не предвижда и не дава информация
за истинското качество на данните или, иначе казано,
за пространственото разпределение на точките върху
целевата зона (измерваната повърхност или площ). С
други думи, броят на точките, измерени на повърхността,
придобиват обозримо значение само ако полученият
точков модел е максимално регулярен навсякъде.
Такъв един максимално регулярен точков модел ще
даде надеждна информация за реалната повърхност,
докато един нерегулярен точков модел на повърхостта
може да доведе до изкривена информация за терена,
независимо от това, че броят на взетите точки на пръв
поглед изглежда да е достатъчно голям. О