възможности за решаването на фундаментални
проблеми в различни области на геологията, геофизиката
и геодезията. Така създадената интерактивна
база данни позволява надеждното й прилагане
за изчисляване на други квазигеоиди с различни
мащаби. Освен това резултатите за пространственото
положение на точковите маси могат да бъдат
интерпретирани с цел определяне плътностния строеж
на Земята в дълбочина. На основата на този модел
може да се създаде и нова, по-съвършена технология
за количествена интерпретация на гравиметричните
данни за нуждите на геоложките проучвания [9].
5. ИЗВОДИ
От резултатите се вижда, че точността на мрежите
зависи от гравиметричните прибори, използвани в
миналото при измерването им, от броя на приборите и
от методиките на измерване. Същото се отнася и за
гравиметричната снимка за геофизични цели, която
обикновено е извършвана по еднократна методика
с контролни точки и обикновено с един прибор. Тази
методика е най-производителна и най-малко надеждна.
При нея деформацията на измерванията може да
достигне милигал и повече, заради изместването
на нулевата точка. Тази гравиметрична снимка е
извършвана и през различни години, и приборите са
били с различна точност. Това се вижда от описанието
на апаратурата и методиката, описана в текста под
фиг.2, използвана за извършване на измерванията
през различните периоди. От резултатите се вижда,
още че на територията на страната са извършени
важни гравиметрични дейности и страната ни е
включена в европейските и световни гравиметрични
референтни
системи,
изведен
е
национален
квазигеоид и е обезпечена в гравиметрично отношение.
По нататъшните дейности следва да допринесат
до усъвършенстване и развитие на постигнатото.
ЛИТЕРАТУРА
1. Димитров Л., И. Петков. Хроника на първите стъпки
на приложната геофизика в България, Методи и
технологии за търсене на минерални суровини,
София, Техника,1990, 11-18.
2. Живков, К. Обяснителна записка за изработването
на гравиметрична карта в
3. М 1:100 000, София, „Геопланпроект”, 1964
(непубликувана).
4. Милев, Г., Е. Михайлов, Х. Цанков, С. Димовски.
Систематизация и привеждане на гравиметричните
точки на територията на България в единна
система. Международен симпозиум „Съвременните
технологии, образованието и професионалната
практика в геодезията и свързаните с нея области”.
София, 07-08 ноември 2013. ГКЗ. 2013, 5-6, 3-8
5. Михайлов Е., Анализ на еталонната гравиметрична
мрежа на Република България. Годишник на УАСГ,
свитък III, Геодезия и земеустройство, София, 1998,
233-240.
6. Михайлов, Е., М. Младеновски. Няколко
съображения върху националната гравиметрична
мрежа на България. Геодезия, картография,
земеустройство. 1991, 2, 11-13.
42
7. Михайлов, Е., Р. Радичев. Гравиметрични
измервания в България за периода от 1926 до 2011
година. Международна научна сесия 2011 на МГУ
„Св. Иван Рилски” от 19-20 октомври 2011 г, София,
България. Годишник на МГУ. Геолог