Истинското тайнство на поезията се ражда в
делника. В това ни убеждава и талантливата поетеса
Нели Йорданова, която познаваме от многобройни
публикации в печата. Поетичната й книга „Наследница”
е възмездие за празника, в който тя е вградила своите
безсъници, надежди, болки и размисли върху смисъла
на човешкото съществуване. Нели Йорданова е
наистина наследница - на най-доброто, като традиция в
поезията ни. Неразгаданото познание придобива
нови измерения у тази поетеса - измерения, които ни
правят съпричастни с вечните въпроси, вълнували
човешкия ум. Тя поставя границата между нещата на
истинското им място: животът е по-силен от смъртта,
любовта е по-силна от самотата, социалното чувство
е позиция, по-силна от примиренчеството. И ако Нели
Йорданова се опитва вече да дава свои отговори, това
идва да ни подскаже, че момичето у нея, запазило
свежестта на младежките си пориви, е пораснало, като
зрял, мъдър и мислещ човек: „Човекът се ражда, от
утрин до утрин, на ранина.” Свикнали с откровените
й изповеди, ние престанахме да се питаме: „А откъде
струи този неин поетически огън? ” „Гася пожари,
със сърце.” - ще ни отговори тя. И това чувствително
сърце е така удивително чисто, че пламъкът на всеки
пожар ще го погали, защото нетленното е вечно. То
остава в нейната поезия, като предизвикателство
към мрачните сили, които гонят своя „маратон”.
Известният поет Борис Вулжев я представя през
1993 г. по следния начин: „Отвъд видимата същност на
нещата”.
Гражданската вина на съвременния човек е
осъзнатата, собствена вина на личността, от която всеки
поет е длъжен да изкове меч и за „инертните полудуши”.
Поезията на Йорданова доказва едно по-нататъшно
развитие на философското начало в нейния талант,
без това да „изсушава” емоционалните превъплъщения
на лирическата героиня, чието огнено сърце живее
в тайните, които крият вечност, любов, смърт и найвече - живот. И сред този свят, който се надбягва
със себе си, стиховете на Йорданова продължават
да дишат с всевечните въпроси и в метафоричната
предметност, и в алегоричната иносказателност,
и в простотата на формата, така присъщи на тази
интересна поетеса. Кръгозорът й е широк, обхваща
разните посоки на битието. И навсякъде вижда човека,
наследник на живота, който някак „полека изтича все
в тая земя”, за да полети в житото. Но най-важното
ще бъде решено именно в борбата - с войната, със
смъртта. След нейния Пегас литва и поезията на
жизнеутвърждаването. Недостатъците на стихосбирката
„Наследница” са останали някъде назад във времето,
още „a priori”, тъй като се срещаме с една родена
поетеса. Моите пожелания към Нели Йорданова?
Към сборника „Ложе от лавър” Здравко Недков
е написал:
Да остане достойна наследница на истинното,
което носи в себе си като неотменим талант. А щом
жребият е хвърлен, аз съм спокоен: и за светлината
на морето, и за социалната й отговорност пред
света, който чака часа на звездите, и за присъдата
й над войната и смъртта, а най-напред - за силата
на нейните поетически и житейски прозрения.
Оставям читателят сам да се докосне до
съкровените й тайни. Заявката пред „стръмната съдба”
е дадена. Сега чакаме само нейната трудна дума”.
44
„Нели Йорданова не е ново име в нашата поезия.
Това е авторка със свой почерк, със свой вик за щастие
и близост, със свое усещане в житейския сеизмограф,
докато пътят ни лъкатуши през к