ГЕОДЕЗИЯТА В XУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА И ИЗКУСТВОТО
70 години от рождението на поетесата
инженер-геодезист Нели Йорданова
Проф. дтн инж. Георги Вълев
Недка (Нели) Неделчева Йорданова е родена в гр.
Нова Загора през 1942 г. Баща й Неделчо Йорданов
е строителен инженер и писател. Нели завършва
геодезическо инженерство във ВИАС – София. Учи
френска филология в Дамаск (Сирия) и немски език в
Дюселдорф (Германия) – „Берлиц шуле”. Публикувала е
свои поетични, публицистични, критични и хумористични
материали, някои от които са звучали и по Радио
„София”. Носителка е на няколко награди за поезия,
между които и две национални. Първата стихосбирка
„Орехово утро” получава трета награда в анонимния
конкурс на Съюза на независимите български писатели
(СНБП), където Нели членува осем години след
издаването на книгата. Отличена е с Почетния медал на
СНБП - „Златен реверен”, за целокупна дейност. Нейни
стихове са превеждани на руски, полски, френски,
немски, италиански.
Издадени стихосбирки:
Орехово утро – 1986;
Наследница – 1993;
Длан за последно (Нели и
боксьорът) – 1996;
Тъмната звезда – 1996;
Ложе от лавър – 1998;
Последното лице – 1999;
Прави хубави художествени обобщения и изгражда
живописни картини и чувства. Да й пожелаем успех и
в скоро време да видим нейна книга по книжарниците.”
Във вестника тя е представена със
стихотворението „Очакване”:
По своя днес планиран път
съвсем организирано мечтая.
И даже ветровете времето ще разберат;
„До скоро! Чакай ни в безкрая!”
Един от тях ще се изгуби в лесен ден,
А друг – по малък път ще се отбие,
Сам някой ще заплаче уморен,
И себе си ще трябва да открие...
Как мъртвите в сърцето си ще понесеш,
без имената им дори да знаеш?
Те искаха да легнат в моята коса,
когато се докосна до безкрая...
Ще бърза през топлия ден
нанякъде шумното лято
по пътища, спрели край мен,
отново съвсем непознати.
Ще тичат отдавна насам
мечтите в различни посоки,
един път сред тях ще е сам,
от всички за мен най-широкият:
в най-трудния миг – до безкрая...
Навън ще ме вика денят...
Но после дали ще мечтая?
Третото око (Осмостишия)2002.
Тя участва заедно с Г. Тодоров в сборника
„Книга за Тамара” на поета-класик Ал. Геров,
с когото тя работи до смъртта му през 1998 г.
Именно Ал. Геров я представя за пръв път през
1985 г. във вестник „Пулс” в рубриката „Ново име”:
„Пред
нас
са
стихотворенията
на
Нели
Йорданова. Това е талантлива млада поетеса.
Стиховете й се характеризират с художествено
изящество, чувство за мярка и усет за хумор.
Тя пише непринудено, съвременно и модерно.
ГКЗ 5-6’ 2012
Пожеланието на Ал. Геров се сбъдва много скоро.
През 1986 година излиза стихосбирката „Орехово утро”.
През
същата
1986
г.,
към
следващата
стихосбирка
„Наследница”
Ал.
Геров
пише
като
предговор
„Това
тайнство
поезията...”
„Щастието се увеличава, когато се споделя с други”.
Ще тръгна след тези думи на Ж. Ламетри към онова
щастие, което носи в себе си поезията - не само на своя
създател, но и на неговите читатели. Греши всеки, ако си
мисли, че творческият процес е един безкраен празник.
43