3. Методи и организация на почвеното
картиране
При едромащабните почвени карти и за двете групи
– държавни и специализирани карти – и до ден днешен
най-разпространеният мащаб си остава 1:10 000 и 1:
25 000. Специалните почвени проучвания се извършват
в най-разнообразен мащаб – от 1:200 до 1 : 63 000.
Най-едър мащаб се използва при картирането на
площи заети от лозя, овощни градини, плантации и
други ценни култури. В цял свят полските проучвания се
допълват и уточняват от лабораторните изследвания,
като качеството на почвените карти и възможностите
на тяхното използване до голяма степен зависи от
използваната класификация на почвите. В тази насока
успех бе създаването на „Почвено-генетичната база
данни” (първа версия), която обобщи и систематизира
цялата научна информация за почвите през периода
От методите, които широко се прилагат при почвенокартографските проучвания, са генетичният, географскокартографският, аеролактизафният, морфологичният,
физико-химичният и напоследък GPS и др.
За почвите важи законът за хоризонталната и
вертикалната зоналност и др., което при съставяне
на картните основи свързва границите на почвените
различия с релефа. Често се добавя и изискването
използваната картна основа да бъде по-едра от мащаба
на издаваната почвена карта. Най-често използваните
картни основи са: топографска карта, земеустройствени
и кадастрални планове и аерофотоматериали.
Всички изброени дотук картни основи си имат своите
предимства и недостатъци, но фотограмите (контактни
въздушни снимки) са тези, които все по-широко навлизат
в практиката заради своя стереоефект, т.е. пълен модел
на местността. Като най-добра картографска основа
Фиг. 1 Дигитална почвена карта на България с М 1 : 400000 (1968)
1960–2007 г. в пълна корелация съгласно световната
реферативна база за почвени ресурси (WRBSR, 2006)
[4].
В почвените карти са включени основните
топографски елементи и почвените различия. Почвените
карти се допълват от допълнителни картографски
документи – карти и картограми: агрохимични карти,
карти на бонитировка на почвите, за агрогрупиране
на почвите, за ерозия, за каменистост, за засоленост,
за механичния състав и др. Те се съпровождат и с
обяснителен текст. С така оформен картен материал,
на фермерите могат да им се съставят специфични
земеустройствени и кадастрални планове.
ГКЗ 1-2’2013
трябва да се смята фотопланът с нанесени на него
хоризонтали.
Съставянето на почвени карти включва сериозна
подготвителна работа, оборудване за теренна работа,
разбира се картен материал (топографски карти и
въздушни снимки), полска лаборатория и много други.
Полските проучвания са свързани със залагане на
голям брой почвени профили – основни, контролни,
допълнителни, като броят им зависи от зададения
мащаб н ,4/