ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ КАРТИРАНЕТО НА ПОЧВЕНИТЕ РЕСУРСИ
В БЪЛГАРИЯ
Бисер Христов, Грозю Дочев, Радка Кънчева
Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията - София
SUMMARY
The aim of our study is the cartography of the soil resources
(soil cartography). Cartographycal activities carried out up
to present time by Bulgarian scientists, soil specialist and
cartographers, for the elaboration of soil map of Bulgaria
has been analyzed. It is established, that depending on the
mode of land use and the needs of the agriculture, the soil
map has been elaborated and issued in various scales in
order the various aspects of soil resources to be shown. The
soil cartography development in the country is vital need for
the contemporary agriculture activity. The new conditions in
the private land use require more detailed mapping, which
impose a large scale map 1 : 5000 elaboration.
Резюме
Обект на нашето проучване е картографирането на
почвените ресурси (почвена картография). Анализирани
са картографските дейности, извършени досега от
българските учени почвоведи и картографи за почвена
карта на България. Установено е, че в зависимост от
начина на земеползване и нуждите на земеделието,
почвената карта е разработена и издавана в различни
мащаби, за да бъдат отразени различните аспекти на
почвените ресурси. Развитието на почвеното картиране
у нас е жизнена необходимост за съвременната
земеделска дейност. Новите условия на частно
земеползване изискват по-детайлно картиране, което
налага изработване на едромащабна карта 1:5000.
1. Кратък преглед на историята на
почвеното картиране В България
Основоположник на почвознанието в България е
Никола Пушкаров, който става патрон на Института по
почвознание „Н. Пушкаров”. Негово дело е и първата
почвена карта на България в М 1: 500 000, отпечатана
през 1931 г. Няколко години по-късно тласък в
класификацията на българските почви дава съветскобългарска научна експедиция. В резултат на нея е
направена и публикувана почвена карта на България
в М 1:1 000 000. Годината 1947 се смята за начало на
масовото едромащабно почвено проучване в страната.
1954 г. – организирана е втората съветско-българска
експедиция за уточняване на някои въпроси по
генезиса и класификацията на българските почви.
32
През 1956 г. се издава почвената карта в М 1 : 200 000,
а през 1960 г. с автор Иван Странски е отпечатана
монографията „Почвите на България” с почвена карта
на България в М 1:500 000. Особеният интерес към
почвените карти е повод през 1965 г. към института „Н.
Пушкаров” да се създаде „Управление за едромащабни
почвени и агрохимически проучвания” с два отдела:
„Едромащабно почвено картиране” и „Едромащабно
агрохимическо проучване”. През 1968 г. е съставена
почвена карта на България (фиг.1.) от едромащабното
почвено картиране с М 1:400 000 (Койнов и др., 1968).
Започват години на международно сътрудничество
на института: 1969 г. – подготвен и подписан е първият
международен проект на института, финансиран от
ФАО [3]; 1983 г. – сключен е международен договор с
Програмата на ООН по опазване на околната среда
(UNEP) за разработване на проект за опазване и
развитие на планинските екосистеми и др. Още през
80-те години на миналия век страната ни разполагаше с
пълно покритие с топографски карти в М 1: 25 000,
М 1: 10 000 и М 1: 5000 и с геоложки карти в М 1:25 000.
През 1998 г. е издаден и „Атлас на почвите в България”
от авторски колектив под ръководството на чл.-кор.
проф. д-р Велин Койнов.
2. Съвременно състояние на
почвеното картиране
В новата ни история попада годината 1992, когато
Управлението за едромащабни почвено-картографски
проучвания прераства в Почвена служба към МЗ.
Ежегодно се проучват по 2 500 000 дка селскостопански
площи. Характерна особеност на съвременните
едромащабни почвени проучвания е стремежът да
се