В края на 1970 г . членовете на съюза само в София са 999 , от които 510 инженери , 464 техници и 25 други , а общо в страната – над 3000 души . През последните „ конгресни ” години , за които имаме точни данни , броят на членовете на съюза е както следва : 2001 г . – 789 души , 2004 г . – 800 души , 2007 г . – 780 души .
Задачите пред обществената организация на геодезистите се променят във времето . В най-ранния период организацията води борба за защита на професионалните интереси , така например за заемане на ръководните длъжности в геодезическите служби към различните министерства от специалисти-геодезисти , които до тогава , поради липса на геодезисти , са заемани от строителни инженери . Успоредно с това поставя на обсъждане пред колегията в БИАД всички по-значителни въпроси в областта на геодезията , като : изграждането на държавната триангулация и нивелация , проблемите на кадастъра , комасацията на земеделските земи , устройството и организацията на геодезическите работи в България . Особени усилия полага за създаване на висше техническо училище с отдел за инженери-геодезисти , увенчани с успех през 1942 г . По-късно задачите са ориентирани към обсъждане на проблемите по създаване на Едромащабната топографска карта на страната , земеустройството , прилагане на фотограметричните и дистанционни методи в геодезията , прилагане на съвременни технологии и технически средства както в геодезията , така и в картографията , автоматизация на геодезическите работи и др . След 1990 г . съюзът полага много усилия за обсъждане и оптимално решаване на геодезическите работи по възстановяване собствеността на земеделските земи , горите и земите от горския фонд , но за съжаление не всички предложения на съюза са осъществявани . Съюзът е винаги съпричастен и при създаването и актуализирането на нормативната база в областта на геодезията . Разбира се , съдействието на съюза се изразява в широкото обществено обсъждане на проблемите и безкористно предлагане на оптимални решения , които отговорните институции имат възможност да ползват .
За да предлага решения на високо научно-техническо равнище , съюзът винаги поддържа професионални контакти с международни и европейски неправителствени организации . Официален член е на Международната федерация на геодезистите ( FIG ) от 1959 г ., Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания ( ISPRS ) от 1967 г ., Международната картографска асоциация ( ICA ) от 1968 г ., Европейската група на геодезистите ( EGoS ) от 1999 г . и на Комитета за връзка на европейските геодезисти ( CLGE ) от 2000 г . До 1990 г . съюзът поддържа активни двустранни контакти с геодезическите съюзи в бившите социалистически страни , с които има договори за т . нар . взаимен безвалутен обмен . По такъв начин се осигурява участие в чуждестранни научно-технически прояви , без да се използва чужда валута , което за този етап е едно добро практическо решение .
Връх в международната дейност на съюза е ръководенето на Международната федерация на геодезистите ( FIG ) от т . н . Българско бюро в състав : проф . В . Пеевски , проф . Г . Златанов , ст . н . с . ( доц .) д-р инж . Ив . Кацарски , инж . Борис Кръстев , инж . Миланов , през мандата 1982 / 1984 г . и проведеният в София XVII конгрес на FIG през 1983 г . ( фиг . 2 ). Конгресът е съпътстван от внушителна изложба на геодезическа техника , чиято организация е поверена и осъществена от доц . Иван Иванов . Подготовката и провеждането на конгреса получават висока оценка от чужбина , а това става възможно благодарение на усилията на българското бюро и на безкористния труд на повече от 100 души активисти на съюза .
Фиг . 2 . XVII конгрес на FIG
36 ГКЗ 5-6 ’ 2022