почиващ на принципите на демократизма , като за тази цел бе избрана комисия . След разработването на проектоустава , той беше разпратен до всички окръжни ръководства и по-големи дружества , за да бъде обсъден и внесен за приемане от конгреса .
През периода от началото на 1989 г . до края на ноември 1990 г . новоизбраното ръководство продължи дейността на съюза . То засили своите връзки с окръжните ръководства и по-големите дружество , успя да приобщи отново по-голямата част от българските геодезисти и земеустроители към съюза .
За съжаление , цялата тежест в дейността падаше върху председателя , зам . -председателя и секретаря и само върху някои членове на ръководството . Голяма част от членовете на съюза не проявяваха желание за включване в дейността на съюза , липсваше дисциплинираност . В проведените през този период 21 заседания , в които участваха обикновено само 7-8 и максимум 12 членове , един от членовете на ръководството не е участвал в нито едно заседание , а други са участвали само в няколко от тях .
Към централното ръководство работеха 10 научнотехнически секции : „ Висша геодезия “ с председател проф . Н . Георгиев и 24 членове , „ Кадастър “ с председател инж . Цв . Макшутов и 36 членове , „ Териториално и селищно устройство “ с председател инж . Г . Маринов и 21 членове , „ Фотограметрия и дистанционно изследване на земята “ с председател инж . И . Кацарски и 27 членове , „ Картография “ с председател инж . Йордан Вълков и 17 членове , „ Инженерна геодезия “ с председател д-р Г . Милев и 33 членове , „ Подготовка и квалификация на специалистите “ с председател проф . П . Вучков и 13 членове , „ Снимачни методи и геодезически инструменти “ с председател инж . Л . Денчев и 29 членове и „ Автоматизация “ с председател инж . Ил . Йовев и 22 членове .
През споменатия период са проведени общо 33 научно-технически мероприятия с общо 1678 участници , от които 50 чужденци . Изнесени са общо 146 доклада , от които 34 от чужди специалисти . От тези мероприятия заслужава да се отбележи Международният симпозиум на тема : „ Числени технологии в геодезията и картографията “, организиран съвместно с комисия 5 и 6 на FIG . Проведена бе и първата национално средношколска конференция , в която участваха учениците по геодезия от строителните техникуми , Проведен бе и IV-ия национален младежки симпозиум . Продължи своята дейност и постоянният семинар по автоматизация и електронизация в геодезията .
И през този период продължи нашето сътрудничество с геодезическите организации от бившите социалистически страни . По безвалутен обмен сме изпратили 23 членана съюза за общо 116 дни за участие в научно-технически мероприятия в други страни , а са приети 24 специалисти за общо 119 дни за участие в наши мероприятия .
През 1988 г . активно участвахме в сесията на Перманентния комитет в Будапеща и в състоялия се там симпозиум , където наши специалисти изнесоха няколко доклада . Наши делегати участваха и в заседанието на ръководството на Международния съюз по геодезия и картография .
През 1990 г . нашият съюз взе участие в XIX конгрес на FIG през юни в Хелзинки . Активно участие взе нашата делегация в заседанията на Перманентния комитет и Генералната асамблея . Д-р инж . Г . Милев – председател на Комисия 6 – „ Инженерна геодезия “, организира и ръководи нейните заседания . В тази комисия бяха изнесени 5 доклада от наши специалисти . Инж . Ив .
Кацарски , като бивш главен секретар , а след това и вицепрезидент , бе обявен за почетен председател на комисия 7 за периода 1992-1995 г . За особено активна дейност във FIG бяха удостоени с почетни значки проф . В . Пеевски , инж . Ив . Кацарски , инж . М . Миланов , проф . Г . Златанов , инж . Б . Кръстев и д-р инж . Г . Милев , който също беше утвърден за почетен член на FIG .
В Генералната асамблея на Международната картографска асоциация през 1989 г . в Будапеща нашият съюз взе участие с няколко свои представители . Изнесени бяха много доклади , между които от проф . Б . Коен и доц . Н . Бамбалдоков .
Продължи издаването на списание . „ ГКЗ “. През 1990 г . обаче , то преживя остра финансова криза . От една страна , Министерството на земеделието от няколко години преустанови субсидирането на списанието , а през 1990 г . и Министерството на строителството престана да изплаща установената субсидия , а от друга страна – цените на полиграфическите услуги се повишиха значително . Благодарение на отзивчивостта на някои институции и главно геодезически фирми , които отпуснаха парични помощи , беше осигурено издаването на списанието през 1990 г . Изгледите обаче за 1991 г . бяха още по-мрачни и новото ръководство на нашия съюз и редакцията трябваше да положат всички усилия за осигуряване по-нататъшното му издаване , тъй като списанието бе необходимо на българските геодезисти и земеустроители .
Като един от най-възрастните ветерани-геодезисти ( проф . инж . В . Пеевски ) трябва да изтъкна моята гордост от българските геодезисти и земеустроители . Благодарение на тях , нашият съюз можа де живее през тези години и да развие при ограничени възможности своята дейност .
4 . СЛЕДВАЩИ ПЕРИОДИ
С поемането на председателството на СГЗБ от чл . - кор . проф . д-р инж . Георги Милев , с зам . предс . проф . д . т . н . инж . Георги Вълев , през 1990 г . се продължават традициите за утвърждаване на Съюза на национално и международно ниво [ 7 ], [ 8 ], [ 2.2 ].
Тежестта на изложението тук , на този етап , е не на хронологията на проведените мероприятия и събития , а на съществуването и дейността на Съюза . Безспорно хронологията е съществен елемент в съществуването и в историята на Съюза , но се изисква време за набор , систематизиране и обработката на информацията . Тя обаче е налице и е детайлно отразена в ежегодните отчети на председателя за дейността на Съюза и тези при отчитане на дейността между отделните му конгреси ( Общи събрания ).
Унаследена беше жизнеспособна организация , ръководена досега от човек с изключителна надареност и качества .
Бяха запазени структурата на Съюза и функционирането му .
При бързо сменящата се политическа и икономическа и изобщо цялата обстановка в страната и на международно ниво се наложи да се търсят други форми и източници на средства за съществуване на Съюза . Премахнато бе бюджетното финансиране . Паради това тежест , от председателя беше дадена на международната дейност и провеждането на международни симпозиуми , на базата предимно на неговите международни контакти . Те станаха източник на средства , за сравнително голям период от съществуването и дейността на Съюза . Такъв стана , предложения от новия ежегоден Международен
26 ГКЗ 5-6 ’ 2022