председател на научната сесия по геодезия и един свой представител със задача да направят предложение за провеждане на Международния конгрес по фотограметрия през 1992 г . в София .
Кандидати за провеждане на този конгрес бяха : САЩ , България , Испания и Израел . Испания се отказа в полза на САЩ , а делегатът на Израел не се яви на заседанието , така че останаха само две кандидатури - САЩ и България . Нашата делегация представи много добре обосновано предложение , но борбата ни не бе равностойна . Делегацията на САЩ разполагаше с много средства , раздаваше много материали , подаръци и т . н . При това положение решението за домакинство на конгреса бе в полза на САЩ . Но все пак нашето предложение получи значителен брой гласове . Това благоприятно предразположение на делегатите към България бе използвано по време на изборите за ръководство на фотограметричното дружество . Направено бе предложение инж . Ив Кацарски да бъде избран за втори вицепрезидент . Той бе избран със значително мнозинство за вицепрезидент на дружеството за периода 1989-1992г .
Дейността ни в Международната картографска асоциация бе доста ограничена . Нашият съюз участваше със свои представители в асамблеята през 1972 г ., проведена в Монреал и Отава , през 1976 г . в Москва , през 1980 г . в Токио , през 1984 г . в Перт ( Австралия ) и през 1957 г . в Морелие ( Мексико ), както и в международните конференции през 1982 г . във Варшава и през 1986 г . в Прага .
През този период Картографската асоциация проведе у нас две мероприятия , за които бе вече споменато – едното през 1983 г . в София , заседание на Комисията по градско картографиране , и другото – през 1985 г . в Пловдив , симпозиум по дигитална картография , организиран съвместно с FIG и ISPRS .
В асоциацията от наша страна работят активно проф . Б . Коен и ст . н . с . Н . Бамбалдоков .
През този период списание „ ГКЗ “ продължи да бъде издавано от съюза . След 1972 г . финансово бе стабилизирано чрез субсидиите на ЦС на НТС , на Министерство на строителството , Военнотопографската служба и до известно време от Министерство на земеделието . Но то преживя и няколко критични момента .
През 1985 г . списанието навърши своята 25- годишнина . По този случай бе наградено с орден „ Кирил и Методий “ II-ра степен ( Копие от указа вж . в статията 2.5 . списанието ). В този период от 25 години в списанието бяха поместени повече от 1500 статии .
Установени бях постоянни и трайни връзки между редакцията на нашето списание и редакциите на геодезическите списания в СССР , Полша , ГДР , Чехословакия и Унгария . Проведени бяха съвещания на главните редактори на тези списание през 1974 г . във Варшава , през 1977 г . в Печ ( Унгария ), през 1982 г . в Чехословакия , през 1985 г . в Москва и през 1987 г . в Благоевград .
През 1978 г . бе издаден специален брой , посветен на 100-годишнината от освобождението на България от османско робство , със статия за геодезическите , топографските и картографските работи , извършени по време на Руско-турската война .
По случай ХVII конгрес в София през 1983 г . бяха издадени два специални броя – единият със статия върху развитието на геодезията , фотограметрията , картографията и земеустройството в България на френски , немски и английски език , отпечатан в увеличен тираж и обем и предназначен за всички участници в конгреса : другият бе посветен на работата на конгреса с богата информация за неговото откриване и провеждане .
Предстоеше свикването на VIII конгрес на Научнотехническите съюзи . Това породи големи надежди за промяна в организационните структури на Научнотехническите съюзи , а с това и към специализираните съюзи . В централното ръководство на нашия съюз бяха разработени „ Основни положения за преустройство на Съюза на българските геодезисти и земеустроители “. През ноември 1988 г . бе свикано разширено заседание на централното ръководство , на което бяха поканени представители на окръжните ръководства и други съюзни активисти .
Във връзка с насрочването на VIII конгрес на НТС за февруари 1989 г . централното ръководство на нашия съюз , съвместно с ръководствата на други съюзи , направи постъпки пред централния съвет предстоящите избори на централни ръководства да се извършват на националните съвещания на съответните съюзи , а не както досега – от централния съвет .
Осмият конгрес на Научно-техническите съюзи започна своята работа в последните дни на февруари 1989 г . Проф . В . Пеевски в своето много критично изказване направи редица предложения за преименуване на организацията във „ Федерация на научно-техническите съюзи “, а не във „ Федерация на научно-техническите дружества “, както го предлагаше централния съвет , за пълното демократизиране на федерацията , за превръщането на отделните съюзи в самостоятелни , демократични организации , доброволни колективни членове на федерацията , за изграждане на научнотехническите дружества на принципа на специалността и да бъдат към съответните съюзи и т . н . В почти същия критичен дух се изказаха още двама делегати .
По време на конгреса , на 1 март 1989 г . бе проведено , съгласно постигнатото споразумение , националното отчетно-изборно съвещание на нашия съюз . Беше изнесен доклад от инж . Ст . Богданов за дейността на съюза за времето от VII конгрес на НТС , изнесени бяха информации за дейността на окръжните ръководства от инженерите Стоян Стайков ( Пловдив ), Г . Манев ( Русе ) и проф . Г . Колев ( София ). Беше избрано ново централно ръководство и състав : председател проф . В . Пеевски , зам . -председател проф . П . Вучков , секретар - инж . Ст . Богданов и членове : инж . Йордан Вълков , проф . Никола Георгиев , инж . Любен Денчев , инж . Никола Евтимов , инж . Георги Манев ( Русе ), инж . Георги Михов , инж . Милан Миланов , д-р Георги Милев , инж . Иван Ненов ( В . Търново ), инж . Стоян Стойков ( Пловдив ) и инж . Йордан Стоянов , общо 17 души .
Новото централно ръководство на съюза веднага започна да действа пред ръководството на Федерацията на научно-техническите дружества за известно демократизиране на федерацията и известна независимост на отделните съюзи .
Ръководствата на повечето от съюзите към федерацията поискаха от нейното ръководство да се свика извънреден конгрес за приемане на нов демократичен устав и свободен избор на нови ръководни органи на федерацията . Бяхме убедени ,, че само един извънреден конгрес , проведен свободно , може да реши всички назрели проблеми “, както направиха това почти всички други обществени организации .
Уверено , че ръководството на федерацията няма да свика извънреден конгрес , централното ръководство на съюза свика широко представително съвещание на 20 април 1990 г ., на което бе решено да бъде свикан Третият конгрес на съюза , за да бъде разработен проект за устав ,
ГКЗ 5-6 ’ 2022 25