Геодезия, Картография, Земеустройство Списание ГКЗ 3-4' 2022 | Page 27

ФОТОГРАМЕТРИЧНИ И ДРУГИ ДИСТАНЦИОННИ МЕТОДИ ЗА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПЪТНИ ОБЕКТИ
Инж . Йоана Църовска-Динчева , УАСГ
SUMMARY
The creation , maintenance and improvement of road infrastructure is essential for the normal functioning of modern society . For the optimal solution of these tasks , in addition to traditional geodetic methods , photogrammetric and remote sensing methods are increasingly being used worldwide . In this paper , an analysis is made that shows their importance and their contributions to the implementation of effective road infrastructure monitoring . Different remote sensing methods used in this area are reviewed and a classification map of the road network in the Spanish region is made . The aim of this paper is also the creation of various photogrammetric products , such as high-resolution orthophoto images , Lidar and digital road surface models .
Key words : road infrastructure , remote sensing , orthophoto images , monitoring
РЕЗЮМЕ
Създаването , поддържането и усъвършенстването на пътната инфраструктура е от съществено значение за нормалното функциониране на съвременното общество . За оптималното решаване на тези задачи , освен традиционните геодезически методи , във все по-голяма степен в световен мащаб се използват фотограметрични и други дистанционни методи . В този доклад е направен анализ , който показва тяхната значимост и приносите им за осъществяването на ефективен мониторинг на пътната инфраструктура . Разгледани са различни дистанционни методи , използвани в тази област , и е направена карта на класификация на пътната мрежа в района на Испания . Предмет на доклада е и създaването на различни фотограметрични продукти като ортофото изображения с висока разделителна способност , Лидар и числени модели на повърхността на пътната настилка .
Ключови думи : пътна инфраструктура , дистанционни методи , ортофото изображения , мониторинг
1 . ВЪВЕДЕНИЕ
Фотограметрията и дистанционните методи намират приложение за осъществяване на планиране , проектиране и проследяване на промени в различни части от земната повърхност . Предмет на разглеждане в тази статия е пътната инфраструктура , която е неизменна и съществена част от нашето нормално функциониране и устройство . В днешния динамичен начин на живот , дистанционните методи се използват успешно при планирането на пътни артерии , както и за мониторинг на пътища във всички части на света . Предимството на дистанционните методи е , че те са безконтактни , което е ключово в много труднодостъпни и планински райони . Във фотограметрията полската работа в някои случаи отсъства , а в други се свежда единствено до маркирането на наземни опорни точки в близост до съответните пътища и определянето на техните координати [ 4 ].
2 . ВИДОВЕ ДИСТАНЦИОННИ МЕТОДИ И ПРОДУКТИ
З Целта на този доклад е анализирането на различни дистанционни техники , които се използват за заснемане и мониторинг на пътната инфраструктура , сред които : земната фотограметрия , безпилотните летални средства – дронове , заснемането от самолети , числени модели на повърхността на релефа , както и навлизащите масово напоследък „ Лидар “ системи . Изходните продукти от фотограметричното заснемане най-често са изображения с различна разрешителна способност , от които след специализирана обработка се създават ортофото изображения . Като продукт от Лидар технологията се получават облаци от милиони точки с пространствени координати . От тях могат да се построят различни числени модели на релефа на местността . Ортоизображението има геометрични характеристики на карта и качество на изображението на снимката [ 6 ]. Те се получават въз основа на цифров модел , земни контролни точки и данните от фототриангулацията . В своя класически вариант , фототриангулацията е технология и средство за определяне на координатите на точки от земната повърхност с помощта на поредица от припокриващи се фотограметрични снимки ( въздушни , космически или земни ). Тя е метод за сгъстяване на опорната геодезическа мрежа по фотограметричен начин . Нейната основна цел е да съкрати в максимална степен трудоемките полски геодезически работи по обезпечаването с опорни точки . Докато геодезическите измервания са предимно полски и се извършват при невинаги подходящи климатични и други условия , то дейностите , свързани с построяването на фотограметричните мрежи , се осъществяват при благоприятни канцеларски условия и при това бързо , точно , комфортно и икономически изгодно . Казано съвсем накратко , същността на фототриангулацията се състои в „ построяването “ на стереомодел на заснетата част от местността , и неговото ориентиране в желана координатна система ( най-често в геодезическата координатна система ) [ 2 ].
След като вече са получени ортоизображенията е необходимо тяхното съхранение в подходяща база данни . Именно за тази цел са разработени различни географски информационни системи . ГИС са идеалната среда за съхранение , актуализиране , анализиране , обработка , съпоставяне , комбиниране , обмен между различни институции и визуализации на множество данни – геопространствени , атрибутни и статистически данни , както и за връзка с виртуалното пространство . ГИС са изключително удобни за бързо извличане на различни данни . В ГИС среда е възможно и създаването на класификации на изображенията , чрез които с векторни данни могат да се разработват различни анализи и изчисления [ 1 ].
ГКЗ 3-4 ’ 2022 25