инж . Богдан Русев ( от 1949 г . – по-късно доцент и професор ), инж . Борис Стоянов ( от 1951 г . – по-късно доцент и професор ), инж . Никола Цонков ( през 1952 г . – покъсно доцент и професор ) и инж . Стефан Атанасов ( през 1953 г . – по-късно доцент и професор ). Към всички тях проф . Пеевски изпитва добри чувства на уважение и колегиалност .
Негови големи приятели бяха : акад . Ангел Балевски – бивш председател на БАН , акад . Кирил Братанов – бивш председател на Съюза на научните работници в България ( СНРБ ), преименуван през 1990 г . в Съюз на учените в България ( СУБ ) и проф . д-р инж . Михаил Венедиков от Лесотехническия университет ( 1905-1973 ), с когото имат издадени няколко учебници по геодезия в съавторство , както и няколко статии . В СГЗБ той работеше прекрасно с чл . -кор . проф . д-р инж . Георги Милев , ст . н . с . д-р инж . Иван Кацарски , инженерите Атанас Дяков , Георги Макшутов , Стоян Богданов , Белчо Бояджиев , Никола Христов и много други . Проф . Пеевски имаше и много приятели в чужбина и близки колеги със световна слава и международна известност .
Васил Пеевски имашe дългогодишен и щастлив брак . Има син – машинен инженер и дъщеря – преподавателка по немски език в УАСГ . Той обичаше семейния уют , приятелските срещи , театъра , музиката , операта и художествените изложби . Ценеше високо владеенето на чужди езици . Обичаше силно родината си и се стараеше да възпитава у децата си и у студентите си същите високи добродетели , родолюбие и национално самочувствие . Едни от най-големите лични и служебни празници в живота на проф . Пеевски са честванията на неговите юбилеи - 60- ти , 70-ти , 80-ти и 85-ти . Тогава той получи многобройни почетни звания и високи правителствени награди .
През лятото на 1949 г . В . Пеевски , подпомаган от ас . Т . Петров , е проектирал , построил , измерил и изравнил триангулацията на най-дългия у нас и на Балканския полуостров железопътен тунел Троян – Карлово с дължина около 12 km . Тази задача е била и тема на дипломните работи на няколко студенти , между които е и инж . Белчо Бояджиев . През 1952-1953 г . В . Пеевски с колективи са проектирали , построили и измерили І-класната триангулация на гр . София , а също така са проектирали и положили триангулацията и на гр . Пловдив . И двете триангулации са изградени върху актуални за времето си научни основи и могат да се считат за образци при създаването на триангулации на големи градове .
Проф . Пеевски е бил член на Българското инженерноархитектно дружество ( БИАД ) от 01.01.1930 г . Той е бил дългогодишен председател на Дружеството на инженерите-земемери към БИАД още през 30-те и 40-те години на ХХ-ти век . Избиран е за секретар на Съюза на българските инженери и архитекти ( СБИА ) през 1942 г . и за член на Редакционния комитет на изданията на СБИА . Участвал е във всички конгреси на СБИА след 1945 г . На конгреса-събор през май 1947 г . е избран за член на Комисията по висшето образование . В . Пеевски е официален представител на СБИА на Международния технически конгрес в Париж от 16 до 21.09.1946 г . През 1965 г . се провежда Учредителен конгрес на СГЗБ , на който проф . Пеевски е избран за председател . На този пост той работи неуморно и енергично до 1990 г . Той е избран за председател на Научно-техническите съюзи в България ( НТС ) за периода 1965-1972 г ., а по-късно е признат и за „ Почетен член ” на НТС . През 1968 г . в Централния съвет на НТС се създава Инициативен комитет за изграждането на Национален политехнически музей в София , в който В .
Пеевски има важна роля и принос за неговата интересна научно-историческа дейност . От 1979 г . до 1981 г . проф . Пеевски е зам .- председател , а от 1982 до 1984 г . – председател на МФГ , която е една от най-престижните международни научни организации . Най-блестящото постижение на проф . Пеевски на този пост е провеждането на ХVІІ-я конгрес на МФГ през м . юни 1983 г . в София под патронажа на председателя на Държавния съвет на Народна Република България др . Тодор Живков . По-късно Васил Пеевски беше обявен за „ Почетен член ” и „ Почетен президент ” на МФГ . В . Пеевски е основател на сп . „ Геодезия , картография , земеустройство ” – орган на СГЗБ , издадено през 1961 г ., и негов главен редактор от 1961 г . до 1992 г . Той беше деен член и много успешен председател на Секция „ Технически науки ” при Съюза на научните работници в България ( СНРБ ), сега Съюз на учените в България ( СУБ ). Той е бил начело на групата български учени-есперантисти при СУБ , член на редколегията на сп . „ Научен живот ” – орган на СНРБ . Избран е за „ Почетен член ” на СНРБ и за „ Почетен член ” на Българското астронавтическо дружество . Член е бил на редколегията на сп . „ Научен свят ”- орган на Световната федерация на научните работници , той беше и главен редактор на есперантското издание на това списание . В Българския есперантски съюз той е бил член на Пленума на съюза , а в Международната научна асоциация на есперантистите - зам .-председател. Той е бил ректор на Есперантския университет на проведения Есперантски международен конгрес в София през 1963г .
В продължение на 8 години проф . В . Пеевски е член на Общонародния комитет за българо-съветска дружба . Той е избран за „ Почетен доктор ” на Московския държавен университет по геодезия и картография ( МИИГАиК ), както и „ Почетен член ” на Всесъюзното астрономо-геодезическо общество при Академията на науките на СССР . В . Пеевски е награден със „ Златен диплом ” на Виенския технически университет и с Орден за заслуги към Полша . Той беше „ Почетен член ” на НТС в Полша , ГДР , Чехословакия и Унгария , на Съюза на югославските геодезисти и др .
За активната си научна и преподавателска дейност проф . Васил Пеевски е награждаван с ордените : „ Георги Димитров ”, „ Народна Република България ” – І степен и „ Кирил и Методий ” – І степен . Той е награден и с почетните звания : „ Заслужил деятел на техниката ”, „ Народен деятел на науката ” и „ Герой на социалистическия труд ”.
Проф . В . Пеевски е автор или съавтор на много учебници за студенти и ученици в техникумите , научни и научно-популярни статии и доклади по нисша и висша геодезия , кадастър и фотограметрия , таблици и др ., общо над 90 бр . Част от публикациите му са на немски , есперанто , полски , руски , френски , английски и други езици . Трябва да се изтъкнат многобройните участия на проф . Пеевски с научни и обзорни доклади на различни национални и международни конференции , симпозиуми , конгреси и семинари . Богатата му чуждоезикова и обща култура му предоставяха големи възможности за творческо общуване с чуждестранни учени от световна величина . Той беше ценèн от световната научна геодезическа колегия , имаше широка известност у нас и в чужбина и много сериозен авторитет . Най-големите трудове на проф . Пеевски са неговите самостоятелни учебници :
„ Триангулации и нивелации ” от 1951 г . в обем от 924 стр .; „ Изравнение по МНМК ”, има 3 издания : през 1953 г . –
204 стр ., през 1955 г . – 412 стр . и през 1973 г . – 448 стр .;
6 ГКЗ 5-6 ’ 2020