чете лекции пред студентите по отделни теми . През август 1943 г . Пеевски се завръща в България и се включва активно в работата на Висшето ни техническо училище , което през март 1945 г . е преименувано в Държавна политехника „ Сталин ”.
Бомбардировките през януари 1944 г . над София налагат спешна евакуация на Висшето техническо училище в гр . Ловеч . Проф . Пеевски е мобилизиран отначало като преводач и изпратен в Дедеагач ( гр . Александруполис ) 2 , а по-късно - на работа във Фотограметричното отделение към Географския институт , който по това време е евакуиран в гр . Попово . В края на септември 1944 г . Висшето техническо училище се пренася обратно в София . През този период Васил Пеевски се утвърждава като опитен организатор , който притежава огромна енергия , находчивост и , не на последно място – пословична дипломатичност . Той е ценен високо и от преподавателите , и от студентите . Академичният съвет го избира за „ редовен професор ”, а регентите го назначават на тази длъжност с Указ № 88 от 08.06.1945 г .
Проф . Пеевски е първият „ избран ”, а не назначен , Ректор на Държавната политехника , и при това той е избран по предложение на студентските организации . Той е ректор до 1946 г .
Заради политическата обстановка , учебната 1945- 1946 година се открива тържествено едва на 02.12.1945 г . в Народния театър . Новоизбраният ректор Васил Пеевски произнася своята академична реч на тема „ Задачи и значение на геодезията ”.
В . Пеевски изготвя първите учебни планове за специалността „ Земемерно инженерство ”, като използва опита в преподаването , натрупан в сродни висши училища в Прага , Варшава , Лвов , Дрезден , Виена , Париж , Цюрих и др . Той чете лекции на студентите от всички факултети по следните учебни дисциплини : „ Геодезия ”, „ Нисша геодезия ”, „ Геодезическо смятане ”, „ Геодезически изравнения ”, „ Конструкция на геодезическите инструменти ”, „ Изравнение по МНМК ”, „ Опорни геодезически мрежи ” и др .
През 1945 г . той издава и първите си два учебника за студенти „ Нисша геодезия ” с обем от 553 стр . и „ Геодезически изравнения ” с обем от 249 стр . Предвид нарасналия брой студенти , които изучават геодезически дисциплини , се налага да бъдат назначени първите асистенти в катедра „ Геодезия ”, която е ръководена от проф . Пеевски от създаването ѝ до неговото пенсиониране през 1974 г . Това са инженерите Тодор Танев , Тодор Цветков и Димитър Стойчев , като последният е избран за „ редовен доцент ” след конкурс през 1946 г .
От началото до края на 1947 г . В . Пеевски е „ Проректор ”, т . е . единствен зам . -ректор на Държавната политехника . През 1951 г . е сформиран самостоятелен Геодезически факултет , чийто пръв декан е В . Пеевски . През 1952 г . и през 1954 г . проф . Пеевски е избиран за зам . - ректор на Държавната политехника . От 1956 г . до 1959 г . той е привлечен на работа по съвместителство в Министерството на народната просвета последователно като началник отдел „ Висши технически училища ” и началник на общия учебен отдел за всички висши учебни заведения . И тук той развива активна дейност по създаването на нов Закон за висшето образование , на Правилник за неговото приложение , на други правилници , наредби и пр .
През 1960 г . проф . Пеевски е отново декан на Строителния факултет , а през 1962 г . – зам .-ректор на Инженерно-строителния институт . През 1974 г . той се пенсионира на 69-годишна възраст . През своята 32- годишна дейност като професор по геодезия , инж . В . Пеевски се утвърди като един от най-добрите наши университетски преподаватели , дълбоко уважаван от студентите . В своята многообразна дейност като професор , ръководител на катедра , декан , зам .-ректор, ректор и началник на отдел в Министерство на народната просвета , той има значителни приноси за изграждането на Държавната политехника , ВИСИ , Строителния и Геодезическия факултети , специалностите „ Геодезия , фотограметрия и картография ( ГФК )” и „ Земеустройство ”, както и за цялостното развитие на висшето образование у нас .
4 . ПРОФ . ПЕЕВСКИ – ЗНАЧИМИ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ , ПРИНОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ГЕОДЕЗИЯТА , ЗАЕМАНИ ДЛЪЖНОСТИ , НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ
Проф . В . Пеевски има значим принос за развитето на геодезическите дейности в страната . Той е инициатор за изработването на Едромащабната топографска карта ( ЕТК ) на България и рецензент на редица нормативни документи с геодезическо съдържание . Той беше радетел за изграждането на държавна ръководна институция , каквато стана Главното управление по геодезия и картография ( ГУГК ) и активен участник в колегиумите на Министерство на строежите , където се решаваха важни геодезически проблеми . Не на последно място , той беше експерт и съветник при изграждането на контролната геодезическа база с дължина от 936 m ( 3 Х 312 m ), разположена при Двореца „ Враня ” край София , която се състои от 4-5 точки и е измерена с инварна жица . През 1975-1976 г . проф . Пеевски , с научен колектив от видни наши инженери , разработва научно-производствена тема върху състоянието на триангулачната мрежа на София във връзка с реконструкцията на града , строителството на метрополитена и други обекти на надземния и подземния урбанизъм .
Проф . Пеевски притежаваше усет към професионално силни и перспективни геодезически кадри , които той лично канеше на работа в поверената му катедра „ Геодезия ”. Като се започне от първите му асистенти , които всички впоследствие стават отлични преподаватели , доценти и професори , и се стигне до неговите сътрудници в НТС и СБГЗ , в Постоянния комитет на Международната федерация на геодезистите ( FIG – International Federation of Surveyors ), в Съюзa на учените в България ( СУБ ) и Съюза на есперантистите в България , в редколегиите на списанията „ Геодезия , картография , земеустройство ” и „ Научен живот ”. Следвайки хронологията на времето и изброяването , според самия проф . Пеевски в негови публикации , това са първите редовни асистенти : инж . Владимир Станоев , инж . Георги Помаков , арх . Атанас Донков и инж . Димитър Стойчев ( от 01.12.1943 г ., по-късно доцент и професор ), проф . Асен Райков , с когото са работили съвместно в ДГИ ( от 15.05.1943 г .), редовните асистенти инж . Петко Монев ( от 31.03.1945 г . – по-късно доцент и професор ), инж . Борис Иванов ( от 20.06.1945 г .), инж . Тодор Танев и инж . Тодор Цветков ( от 01.12.1945 ),
2
От 1920 до 1941 г . Беломорска Тракия е под гръцко управление . На 19 и 20 април 1941 г . Втора българска армия завзема областта и тя отново е присъединена към територията на България , След ВСВ областта повторно е предадена на Гърция .
ГКЗ 5-6 ’ 2020 5