2 . ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ НА ИНЖ . ПЕЕВСКИ В ДЪРЖАВНИЯ ГЕОГРАФСКИ ИНСТИТУТ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВОЙНАТА
През есента на 1929 г . инж . Пеевски постъпва на работа в ДГИ и изминава пълния йерархичен път от редови цивилен инженер , през началник секция , до зам . -началник и началник на фотограметричното отделение на ДГИ . През 20-те и 30-те години на ХХ-ти век ДГИ е високоавторитетна институция на подчинение на МО , която се занимава с решаване на редица важни военни и граждански геодезически задачи . Завърналите се от чужбина специалисти с висше образование , получено на издръжка от българските правителства , се заемат с най-трудните и отговорни геодезически задачи . Тези задачи са продължение на работите , започнати от руските военни топографи и проведени по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г .
Инж . Пеевски участва в построяването и изчисляването на държавната триангулация на България . Той лично участва в базисните измервания при гр . Русе . Той е един от най-активните членове на Техническия съвет на Географския институт . Тогава този съвет е оторизиран да решава професионалните начини за изпълнение на геодезическите задачи – използваните методики и инструменти , организацията на снимките и теренните инспекции . В този съвет са решени , при това в пълно съответствие с най-добрия европейски опит по онова време , основните въпроси за триангулацията , нивелацията и топографското заснемане на България . Въведен е референтен елипсоид ; въведена е Гаус- Крюгеровата координатна система ; приет е начален меридиан за всички геодезически работи ; определени са размерите на картните листове ; приложен е методът на проф . Болц при изравнението и др .
Още през 1930 г . Васил Пеевски , Гроздан Грозданов и Асен Райков , който по-късно става професор в Държавната политехника в София , се заемат с доставянето на фототеодолити и стереоавтографи у нас . Те изработват първата инструкция за земнофотограметрично заснемане и извършват първата въздушна фотограметрична снимка у нас . Тримата издават и един от първите учебници по фотограметрия у нас , още през далечната 1930 г ., озаглавен „ Курс по фотограметрия ”, в обем от 247 стр .
От 1930 г . до 1940 г . В . Пеевски работи с различни фотограметрични групи из цялата страна . През лятото е на терена , а през зимата ръководи изчислителните дейности и картиранията на много райони – Пещерска и Девинска околии , Асеновград , Кричим , Харманли , Сандански , Петрич , Лом , Оряхово , Бяла Слатина , Малко Търново , Софийска околия и др .
През 1935 г . инж . Васил Пеевски е натоварен от кмета на София – инж . Иван Иванов , който е считан и до днес за един от най-успешните столични кметове , да организира необходимите геодезически , фотограметрични и топографски дейности за изработването на карта в мащаб 1:10 000 за София и нейната околност , което той реализира с колектив от други инженери . Тази карта покъсно е послужила за основа на новия градоустройствен план , изработен от проф . Адолф Мусман . Тогава за първи път у нас е използвана въздушна фотограметрия за изработване на едромащабна карта .
През 1937-1938 г . инж . Пеевски става и преподавател по геодезия и фотограметрия в Топографската школа при ДГИ . Тогава той е натоварен и със задачата да се адаптира и използва фотограметричния метод за нуждите на артилерията . За тази цел той изработва специален планшет , внедрява нова методика и сам участва в първите артилерийски стрелби в района на гр . Самоков с данни , получени по фотограметричен метод . Под ръководството на инж . Пеевски е извършена и първата едромащабна земно-фотограметрична снимка на части от южните склонове на Стара планина за нуждите на проектираната по това време Подбалканска железопътна линия . Огромна по обем и от национално значение е инженернопрактическата и експериментална работа на геодезиста В . Пеевски в ДГИ при МВ . Както той сам споделя в своята автобиография , в Института обаче никак не му допада неоправданото разделение между военни и цивилни инженери .
През 1940 г . инж . Пеевски напуска ДГИ и оглавява Регулачното отделение на Столичната община , където работи до пролетта на 1942 г . За две години той успява да внедри много усъвършенствания в работата на отделението , едно от които е въвеждането на картотечната система за парцелите в цяла София . Тази система облекчава многократно работата с гражданите на столицата . С нея , всъщност , се полага началото на един съвременен кадастър на София . Като председател на Централната регулационна комисия инж . Васил Пеевски разработва нова методика за проектирането , разгласяването , утвърждаването и прилагането на регулационните планове у нас .
3 . ПРОФ . ПЕЕВСКИ – ОСНОВАТЕЛ И ПРЕПОДАВАТЕЛ НА ПЪРВОТО ВИСШЕ ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ В БЪЛГАРИЯ
Откриването на първото Висше техническо училище у нас е предшествано от един прекалено дълъг подготвителен период , започнал още през далечната 1882 г . В борбата за изграждането на това висше техническо училище се включва активно и инж . Васил Пеевски като секретар на Съюза на българските инженери и архитекти ( СБИА ) и член на Специалната комисия под председателството на Главния секретар на Министерството на просвещението . Той е един от основните радетели за създаването на това Висше техническо училище у нас , което да подготвя тук , в България , а не в чужбина , бъдещите инженери за нуждите на България .
Съгласно Закона за новото самостоятелно висше техническо училище , публикуван в Държавен вестник на 12.06.1941 г ., се предвиждат 2 факултета :
Строително-архитектурен с 4 отдела : строително инженерство , архитектура , земемерно инженерство и културинженерство и
Механо-технологичен факултет с 4 отдела – машинно , електро- , минно и химическо инженерство .
На 04.10.1942 г . в аулата на Софийския университет е проведено тържествено събрание по повод откриването на първата учебна година в новото Висше техническо училище . През 1942 г . инж . Пеевски спечелва конкурс за „ извънреден професор по геодезия и астрономия ” в новооткритото Висше техническо училище . Той е един от първите петима професори , назначени в него с Царски указ № 50 от 15.08.1942 г . след доклад на Министъра на просвещението . Веднага след назначаването си проф . В . Пеевски е изпратен на 10-месечна специализация във Висшето техническо училище в Цюрих , Швейцария . Там той присъства на лекциите по картография , кадастър и фотограметрия на световноизвестните професори Бешлин , Имхоф , Целер и Берчман ( Берчикан ) и др . и сам
4 ГКЗ 5-6 ’ 2020