по-малка площ , но с правилна форма , повече възможности за реализиране на печеливши инвестиционни намерения и комуникационен достъп . В допълнение , придобитата общинска площ , използвана за нуждите на квартала ( детска градина , зелена площ или друг обект , липсващ в съответния район ), придава добавена стойност на всеки поземлен имот и го прави по-привлекателен за инвестиции . По този начин пазарната стойност на новообразувания имот е не по-ниска от тази на имота преди урегулирането му .
4.1.6 . Екологическа необходимост
Основният принцип за създаване на устройствени планове от глобално до местно ниво е устойчиво развитие – постигане на хармония между динамичните промени в живота на хората , породени от развиващите се социалноикономически процеси , и средата , която обитават . Екологическата необходимост от планиране на дейности се оценява от промените , които с включването си в плана ще повлияят положително на състоянието на компонентите на околната среда и човешкото здраве . Зелените площи и свободните незастроени , но усвоени пространства , са задължителна част за устойчивата ефективност на всяка градска териториална структура .
Липсата на площи за озеленяване в ПУП по чл . 17 от ЗУТ не води до значителни отрицателни въздействия , но и не допринася за подобряване на условията за труд , обитаване и отдих . Наличието им в ПУП по чл . 16 от ЗУТ въздейства върху микроклимата на населеното място и подобрява здравето на обитателите му .
4.2 . Оценка на изработените варианти
Изработените варианти на ПУП са оценени чрез сравнителен анализ , обобщен в количествена оценка на описаните критерии . ( табл . 1 )
Таблица 1 . Оценка на вариантите на ПУП по избрани критерии
Критерий ПУП , чл . 17 от ЗУТ ПУП , чл . 16 от ЗУТ Икономическа ефективност -1 + 1 Социална значимост + 1 + 3 Оптимална териториална структура -1 + 3 Транспортна достъпност + 1 + 3 Баланс на публични и частни интереси + 1 + 2 Екологическа необходимост 0 + 1 Средна оценка : 0 + 2
Според осреднените резултати на анализираните критерии , ПУП по чл . 16 от ЗУТ показва повече положителни характеристики . Предимството е при всеки един от изследваните критерии . Въпреки че части от поземлените имоти се предоставят на общината безвъзмездно , може да се докаже , че новоформираните УПИ са с по-висока пазарна стойност от имотите преди урегулиране , поради факта , че те са получили оптимални размери и площ , възможност за застрояване и транспортна достъпност . Следва да се отбележи и че придобитите от общината площи за изграждане на обектите на зелената система , на социалната и на техническата инфраструктура се използват за обслужване на техните собственици . Това също предоставя добавена стойност на новоформираните УПИ . При ПУП по чл . 17 от ЗУТ резултатът при изследваните критерии дава неутрална оценка . При него не се открояват крайни положителни или негативни резултати . Той изпълнява своята устройствена роля – доразвива и конкретизира решенията на ОУП , реализира всички основни задачи на урегулирането на поземлени имоти , но не дава съществен принос в социален и екологичен аспект .
5 . ЗАКЛЮЧЕНИЕ . ФОРМУЛИРАНЕ НА ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ ПЪРВА РЕГУЛАЦИЯ В РАМКИТЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
Устройственото планиране на неурегулираните територии в обхвата на разработката е подчинено на регламентите , които дава нормативната уредба на Р . България . Но освен техническите дейности , свързани с площоразпределението и пространствената организация на територията , то следва да създава и оптимална пространствена среда за протичане на жизнения процес на обществото и условия за устойчиво развитие на териториалните системи . Важна основа за това е балансът между удовлетворяването на частните и публичните интереси . В различните исторически периоди своята доминантна роля са сменяли публичният интерес и интересът на частната собственост , но винаги превесът на единия е водел до смущения и деформации в териториалната структура . И въпреки че нормативната уредба се произнася за тяхна равнопоставеност , често общественият интерес и публичната собственост за такива важни компоненти на териториалната структура , каквито са природо-екологическата , обществено-културната и комуникационно-техническата , остават незащитени . Практиката при устройственото планиране от последните десетилетия доказва посоченото твърдение . Правилното разбиране на същността и ролята на устройственото планиране следва да бъде основополагащо при избор на подход на планиране на неурегулирани поземлени имоти и територии с неприложена първа регулация в рамките на населените места .
Препоръката към собствениците на поземлени имоти , които попадат под разпоредбите на чл . 16 от ЗУТ , е да не се фокусират върху безвъзмездно отнетите площи , а да оценят ползите , които им носи реализирането на такъв устройствен план . Когато са налице нормативните възможности за изработване на ПУП по чл . 16 от ЗУТ , възложителите ( в т . ч . и общините ) следва да ги прилагат приоритетно . Това позволява да се намали икономическата тежест от реализация на устройствените планове , като в същото време се осигурява оптимална териториална структура и достъп до социални дейности . В допълнение , предвиждането на достатъчни по площ терени за озеленяване подобрява градската среда и повишава качеството на живот .
Приносът на проведените изследвания и анализи позволява практическо сравнение в реални условия на подходите за урегулиране на поземлени имоти , заложени в чл . 16 и чл . 17 от ЗУТ . Постигнатите резултати при
46 ГКЗ 5-6 ’ 2020