Фиг . 2 . Релефно изображение
Фиг . 3 . Деформирана зона в скален масив
За да се следят деформации е нужно сравнението на две генерирани повърхнини от различни цикли ( епохи ) на измерване . Технологията НЛС не изисква директен контакт със сканирания обект , което я прави ефикасен инструмент за идентифициране на свлачища или други непристъпни области , при което точността е по-ниска за отделните точки , но позволява да се постигне много по-подробно моделиране на цялата повърхност .
� Глобални навигационни спътникови системи ( ГНСС )
Глобалните навигационни спътникови системи са добро решение за всички открити рудници с диаметър на котлована над 1 km , където грешките от пречупване и насочване ограничават ефективността на РТС [ 7 ]. Приемниците са устойчиви на атмосферни влияния и имат стабилен хардуер . Нужно е човешко присъствие , което е трудно осъществимо при стръмни склонове .
Получаването на добри резултати по отношение на точността е пряко свързано със стабилността на изходните референтни станции , с правилното позициониране на антените и наличието на качествен регионален височинен модел +, което може да осигури милиметрова точност в планово и височинно отношение , особено за базови линии с дължина до 10 km . При известна деформационна зона може да се планира времето за наблюдение ( достатъчен брой спътници и GDOP < 6 ), при подходящо разположена референтна станция , а среднaта продължителност за измерване е около десет минути с грешка ±( 510 mm + 1 ppm ).
Един добър вариант за проследяване на 3D деформации на минни обекти с голяма площ са непрекъснато работещите референтни станции ( CORS - Continuously Operating Reference Station ) [ 9 ]. Те трябва да са интегрирани с глобалните IGS станции , гарантиращи стабилността им и качеството на данните . Основен
компонент за този мониторинг , при определяне на абсолютни деформации е прецизният височинен модел .
За минни обекти с по-малка площ технологията RTK ( измерване в реално време ) е приложима при наблюдения с по-голяма честота ( през по-кратък интервал от време ), осигурявайки основата за ранно предупреждение за опасност ( измервания с по-ниска точност ). ГНСС технологията във варианта статични измервания е много добро решение за определяне положението на РТС ( точките , от които се следят реперите ). � Фотограметрия Фотограметрията е технология за дистанционно наблюдение . Изображенията се получават основно от въздуха , но може да се прилага и наземно базиране [ 4 ]. Чрез фотограметрично заснемане на точки от поне две места ( формиращи база ), могат да се определят техните 3D координати и да бъдат генерирани повърхнини . Точността пряко зависи от съотношението дължина на базата - височина на заснемане ( препоръчително до 1:3 ), което ограничава обхвата .
За дистанционно изследване в някои случаи се налага получаване на снимки от малки височини ( 10 ÷ 100 m ) в едри мащаби , например 1:500 . Площта , обхваната при такива снимки , може да бъде даже само стотици m 2 и тогава е удачно използването на радиоуправляеми или дистанционно пилотирани авиосредства . При използване на безпилотни летателни апарати ( UAV - Unmanned Aerial Vehicle ) или дронове ( drone ) външната ориентация на снимките става ограничаващ фактор . Точността , която се постига , от порядъка на 10 cm , не е приемлива за деформационни процеси . � Наземна радарна интерферометрия Наземната радарна интерферометрия , популярна и като SSMR ( Slope Stability Mining Radar ) осигурява пространствено покритие с висока разделителна способност . Радарът работи , като непрекъснато сканира на разстояние до 4 km , регистрирайки дори и най-малките премествания ( 0,1 до 1 mm ) [ 4 ]. Използват се основно два вида радарни системи – истински и синтетични ( RAR и SAR - Synthetic Aperture Radar ).
Разделителната способност на радара е в пряка връзка с честотния диапазон . В практиката са се наложили няколко вида наземни интерферометрични радара - ротационни , дъгови , с подвижно рамо , MIMO ( Multiple Input Multiple Output ) и др ., но с най-голяма популярност , при висока надеждност и разделителна способност е линейният радар ( фиг . 4 .). Честотната лента ( band ) B при 95 % от радарите е от 4 до 18 GHz , като в диапазона Ku band ( 12-18 GHz ) попада около 60 % от апаратурата [ 11 ].
Фиг . 4 . Линеен радар
ГКЗ 5-6 ’ 2020 35