Фиг. 5. Примерна схема на 2D мрежа на “Дунав мост 2”
Изхождайки от описаната в т. 2, 3 и 4 последователност от действия, за най-отдалечената опора от българския бряг, която може да се трасира директно с необходимата точност, чрез ъглово-дължинни измервания е определена опора P4. Изчислени са параметрите, необходими за определянето на местата на двете двойки изходни точки (фиг. 5). С помощта на форм. (16) е изчислена ъгловата точност на трасиране mβдоп за по-близките мостови опори (табл. 2).
По аналогичен начин е проектирана и частта от примерната мрежа на румънския бряг, като най-отдалечената опора, която може да се трасира директно с необходимата точност, чрез ъглово-дължинни измервания, е опора Р11. Определени са местата на изходните точки и ъгловата точност на трасиране за по-близките опори P12 и A-3 (табл. 3).
29
Таблица 2. Определения от изходните точки на българския бряг
Таблица 3. Определения от изходните точки на румънския бряг
От табл. 2 и 3 се вижда, че за най-близките до изходните точки - опора Р1 и устои А-2 и А-3 се получават много големи ъгли на засичане и високи изисквания за точност mβдоп= 0.4 - 0.5mgon, които на практика не могат да се постигнат с измервания в един гирус. В този случай се предлага трасирането на центровете на споменатите опори да се извърши по полярен метод.
2. Проектиране на допълнителни изходни точки за
трасиране на останалите мостови опори.
За останалите мостови опори, за които не може да се достигне изискваната точност при директно трасиране от точките от опорната мрежа, реализирано чрез ъглово-дължинни измервания, се препоръча използването на индиректни методи за трасиране. За тази цел се предлага проектиране на двойка допълнителни изходни точки на всеки бряг (М, N, M` и N` - фиг. 6), разположени симетрично на средната точка (по алгоритъма в 1), но с използване на ъгъл на засичане, определен за средната опора на моста.
Забележка: На мрежата на фиг. 6 не са дадени всички връзки, за да се избегне претрупване на чертежа.
За трасиране на центровете на опорите се използват помощни точки , разположени в близост (5-10 m) до предполагаемото място на опорите. Координатите на помощните точки се определят с точност по-висока от изискваната за трасиране с около 10-15%, чрез едностранни или двустранни ъглово-дължинни измервания, извършени от тях към точки от мостовата мрежа с тотална станция и използване на опцията „свободна станция“ или GNSS. Tрасирането на центровете на мостовите опори се извършва по полярен метод от помощните точки.
Фиг. 6. Примерна схема на 2D мрежа на “Дунав мост 2”
ГКЗ 5-6 ' 2019