влиянието на страничната рефракция, ексцентрицитетите на инструмента и сигнала. Изчисленията са извършени с помощта на формулите, дадени в [6].
В табл. 1 са представени стойностите на mβ [mgon], определени експериментално при дължина на визурата S, в интервал от 50 до 500 m, при много добри, добри и средни условия на визиране, температура на въздуха 20oС, средно атмосферно налягане 950 hPa и средна стойност на хоризонталния температурен градиент 0.09oС/m. При работа с прецизен дигитален инструмент, се приема, че mот=0.03 mgon (0.1”). При условие, че за извършването на измерването/трасирането се използват наблюдателни стълбове с устройство за принудително центриране, влиянието на ексцентрициета на инструмента може да бъде пренебрегнато, т.е. mет=0. Влиянието на ексцентрицитета на сигнала също може да се пренебрегне, в случай че се постави условие за пряка видимост към трасираната точка, тогава се приема, че mес=0.
28
Таблица 1. Определяне на ъгловата точност на трасиране mβ
От табл. 1 се вижда, че при определянето на mβ, преобладаващо влияние има влиянието на страничната рефракция mpеф, чиито стойности при равни други условия, се променят от 0.12 mgon до 1.22 mgon в зависимост от дължината на визурата.
От табл. 1 при изчислената максимална дължина на визурата Smax=480m, за ъгловата точност на трасиране се получава, че mβдоп=1.8mgon.
1.4. Изчисляване на параметъра „c“. Проверка на условието с ≤ cmax=0.7698.
Параметърът „c“ се изчислява по форм. (8) чрез предварително зададени стойности на MPдоп,D и mβдоп, а именно: MPдоп=9.5mm; D (известно от проекта на моста);mβдоп (от табл. 1, за съответното разстояние S).
Приблизителното разстояние S (S`) – фиг. 4, при ъгъл на засичане γ=100gon се изчислява по следната формула:
(14)
Ако за „c“ се получи стойност по-голяма от cmax= 0.7698, следва, че така избраната най-отдалечена опора не може да бъде трасирана директно чрез ъглово-дължинни измервания при горните изисквания за точност. В такъв случай се взема следващата, по-близка опора, и отново се изчислява параметърът „c“ при новото разстояние D, MPдоп=9.5mm и mβ (от табл. 1, при съответното ново разстояние S). Ако изчисленият параметър „c“ отговаря на условието с ≤ cmax=0.7698, се преминава към изчисляването на ъглите на засичане γ и γ` (фиг. 4). В случай, че условието не е изпълнено – отново се избира следващата по-близка опора и се извършват аналогични изчисления.
1.5. Определяне на стойностите на ъглите на засичане γ и γ` и разстоянията „а“ и „а`“ (2а и 2а`). Определяне на местата на изходните точки за трасиране на най-отдалечените от бреговете мостови опори.
Ъглите на засичане γ и γ` се определят по един от описаните по-горе начини - чрез форм. (10) или чрез интерполация от графиката на фиг. 3.
В съответствие с получените две стойности на ъгъла γ се определят две стойности за разстоянието „а“ от форм. (11) и съответно две двойки изходни точки за трасиране (А и B, D и E – фиг. 4).
Фиг. 4.
1.6. Определяне на ъгловата точност mβдоп за трасиране на по-близките до бреговете мостови опори от вече избраните изходни точки.
Изчисленията се извършват в следния ред:
За всяка мостова опора се определя ъгълът на засичане γ като функция на разстоянието Di от изходните точки и изчисленото в т. 5 разстояние „а“ по формулата:
(15)
Изчисляване на параметъра „c“ по форм. (9).
Изчисляване на m_β^доп по следната формула:
(16)
Тези изчисления се извършват и за другата двойка изходни точки D и E. По този начин се осигурява двукратна възможност за трасиране на мостовите опори.
Въз основа на описания по-горе ред на работа е изработена примерна схема на мрежа за трасиране на мостови опори, при която в качество на изходни данни са използвани проектното местоположение и геометрията на „Дунав мост 2” (фиг. 5).
ГКЗ 5-6 ' 2019