SUMMARY
In this report the management of the Union of Surveyors and Land Managers in Bulgaria present some comments and suggestions about trends in the field of applications of modern surveying technologies and some aspects in education and professional practice in Bulgaria. Special attention is focused on the problems with quality of the cadastral products, prices of surveying services, activities of the authority and non-government organizations, the questions about licensing of surveyors in Bulgaria. This article was presented on XXVIII International Symposium “MODERN TECHNOLOGIES, EDUCATION AND PROFESSIONAL PRACTICE IN GEODESY AND RELATED FIELDS”, November 08-09, 2018 in Sofia.
Key words: modern technologies; quality and prices of surveying services, licensing of the surveyors
РЕЗЮМЕ
В настоящата статия ръководството на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България представя някои коментари и препоръки относно тенденциите в областта на прилагането на съвременни геодезически технологии, както и някои аспекти в образованието и професионалната практика в България. Специално внимание е обърнато на проблеми с качеството на кадастрални продукти, цените на геодезическите услуги, действията на администрацията и неправителствените организации, въпроси за лицензирането на геодезистите в България. Този доклад беше представен на XXVIII Международен симпозиум „СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛО-ГИИ, ОБРАЗОВАНИЕТО И ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПРАК-ТИКА В ГЕОДЕЗИЯТА И СВЪРЗАНИТЕ С НЕЯ ОБЛАСТИ“, 08-09 ноември 2018 г. в гр. София.
Ключови думи: съвременни технологии; качество и цени на геодезически услуги, лицензиране на геодезистите
1. СЪВРЕМЕННИТЕ ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ТЕХНОЛОГИИ И
ТЯХНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ У НАС
Намаляването на участието на човекa посредством използване на нови технологии е един от начините за повишаване на качеството и намаляване на цената във всеки бранш. „Събирането на данни“ е една от фазите на геодезическото производство, в която развитието и прилагането на иновативни технологии действително позволяват човешкото участие да се минимизира и да се постигне по-висока ефективност в най-скъпата част от технологичния ред за получаване на геодезическите продукти.
На практика, обаче, у нас все още се гледа с недоверие на всякакви други начини и технологии на заснемане/набиране на данни за геодезически и кадастрални цели освен посредством тотална станция или ГНСС. Нещо повече, нормативната уредба за кадастъра е направена така, че на всичко друго да се гледа с недобро око, което поражда „технологични окови“ пред опитите за внедряване на нови технологии и методи в производството. Уточняваме „за кадастъра“, защото в тази част от нашата практика има някаква нормативна уредба, колкото и да е пълна с противоречия и да дава възможност за тълкуване. За всички други аспекти на геодезическата професия, освен кадастъра, дори и не може да се каже, че има наченки на съвременна нормативна уредба. Напротив - наличната нормативна уредба, освен че има много несъвършенства, в много случаи въобще отсъства в редица направления, а ако ги има, нормативните документи могат да се оценят като архаични.
За жалост тоталната комерсиализация у повечето колеги, за сметка на професионализма, убива още в зародиш дори и малкото опити за внедряване и използване на новости. Добрите намерения не могат да компенсират лошото изпълнение и се получава така, че още при първите опити за използване на иновативни технологии се бърза да се слагат етикети: „за кадастър и геодезия – не става“! Защо толкова бързо, в повечето случаи още при първите опити, отричаме новостите?! В действителност това, което за нас са новости, работи добре и се прилага вече доста години в Европа и по света, и то именно за такива цели и задачи, като геодезия и кадастър. Става дума, най-вече, за дистанционните методи за събиране на данни, които с навлизането през последните години на безпилотните летателни системи и все по-модерни сензори (камери, LiDAR скенери) са все по-достъпни за все по-широк кръг заинтересовани. Тук проблемът се крие както в липсата на добре подготвени специалисти, които да използват технологиите, така и в нормативната уредба, която да го позволява. Примери могат да се посочат и извън „актуалния“ кадастър – виждаме колко нови, огромни сгради и инженерни съоръжения се строят навсякъде в София, а и в други градове. Да сте чули или видели за тези сгради да има проекти за следене на деформации? Да сте чули за използване на някакви нови геодезически технологии или нова геодезическа апаратура по време на строителството? А да сте чули някой да контролира кой, как и с какви инструменти извършва тези геодезически работи по време на строителството?
За съжаление се налага изводът, че в България (страна-член на Европейския съюз) използването на нови технологии в геодезическата практика не се поощрява от нормативната уредба, трудно се приема от администрацията и работещите в сектора и не носи никакви предимства на опитващите се да ги прилагат в производството!
На този фон можем да отбележим, че по отношение на технологиите в геодезическото производство нашият Съюз полага немалко усилия за популяризиране на иновациите, обстойното представяне на съвременните геопрост-ранствени технологии и приложението им. Примери за това са както организирането на специализиран международен
3
ГЕОДЕЗИЯ
АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА ГЕОДЕЗИЯТА У НАС
(ЖИВЕЕМ И РАБОТИМ В УНИКАЛНИ ВРЕМЕНА)
Д-р инж. Иван Калчев, инж. Цветен Боев
Съюз на геодезистите и земеустроителите в България
ГКЗ 5-6 ' 2018