дялове са регистрирани за страни, съседни или близки до Холандия, като Белгия (6,4%), Германия (5,8%) и Люксембург (5,2%). В България тази стойност, както и останалите страни е под 5%.
36
ГКЗ 5-6 ' 2018
Фиг. 3. Използване на земята в страните от ЕС-28, 2015 г. (Източник: EUROSTAT, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Glossary:Land_use
Този сравнителен анализ на разпределението на дяловете на поземлените ресурси на България на фона на европейските тенденции е с уточнението, че европейската статистика (Евростат) следи показателя Land Use, в чийто вложен смисъл е, че видът на територията се отнася до социално-икономическата цел на земята. Териториите могат да бъдат използвани за жилищни, промишлени, селскостопански, горски, развлекателни, транспортни и други цели. Според този показател една и съща земя може да се използва за няколко цели едновременно; например горите могат да бъдат използвани за лесовъдство, лов и развлекателни цели, но предложената европейска статистика се основава на основното (първичното) използване.
Използваните данни са на базата на теренни проучвания, основани на схема за вземане на проби от регионални рамки - кампанията LUCAS, проведена от Евростат през 2015 г. Сред водещите мотиви за стартиране на този проект е признатата от европейската статистика нужда за непрекъснато проследяване на текущите процеси в използването на земята, които променят ландшафта и околната среда. Тези данни, проследявани пространствено и статистически (чрез баланси), са основа за управление на териториите, в т.ч. планиране и оценка на влиянието на вида земеползване върху биоразнообразието и екосистемите. [21].
4. ИЗВОДИ
В резултат на направените изследвания могат да бъдат обобщени изводите:
1. В някои периоди в България липсва актуална и/или достоверна информация за разпределението на дяловете на поземлените ресурси.;
2. Няма унифициране при отчетността на поземлените ресурси в различните исторически периоди. Tе се водят за различни категории земи, обобщени са по различни признаци и са генерирани на базата на различни данни (пространствени и статистически).;
3. За изготвяне на баланса на земята се прилагат различни подходи във времето.;
4. Съгласно горните твърдения, силно се затруднява сравнителният анализ. Той може да доведе до неточни и нееднозначни изводи при извеждането на тенденции и при бъдещо паниране на територията.;
5. Кадастралните карти не са сред източниците на информация на НСИ при изготвяне на официално публикуваните баланси на националната територия за последните 5 години, т.е. АГКК не изпълнява законово вмененото си задължение да съставя и поддържа баланси на територията. Причината е, че законодателството не задава ясни рамки на това задължение.
6. В най-съвременната ни история на планиране на националната територия няма единен източник, който да отчита изменението на дяловете на поземлените ресурси и да публикува баланс на земята. Балансът на земята на национално ниво в последните години не се използва като основа за планиране и оптимизация на територията. Това възпрепятства и проследяването и обясняването на връзката между начина на земеползване и загубата на поземлени ресурси.