7. КАКВО ПРЕДСТОИ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ ОТКОЛКОТО
ОТГОВОРИ!
Редно е да отбележим, че настоящото ръководство на АГКК прояви още с назначаването си добронамереност и желание за сътрудничество с професионалния сектор в лицето на геодезическите неправителствени организации. Проведоха се вече поредица срещи и обсъждания по актуални проблеми. Формирани бяха работни групи за предложения за промени в нормативната уредба, по точно ЗКИР, както и за методика за оценка на предложения в процедурите по обществени поръчки на АГКК. Резултатите от тази съвместна работа вече започват да се виждат – предложени са за обществено обсъждане текстове за ЗИД на ЗКИР, както и част от предложенията ни по методиката за оценка на техническите оферти са взети предвид в новите търгове. Трябва да посочим, че има още много какво да се желае по повод на това сътрудничество, защото предлаганите текстове не отразяват в цялост и обхват промените, заявени от представителите на СГЗБ, взели активно участие в установения диалог между администрацията и НПО в областта на геодезията.
С известна доза удовлетвореност трябва да отбележим, че голяма част от събраните мнения от анкетата намериха отражение и в подложените в момента на обществено обсъждане текстове на ЗИД за промени в ЗКИР, касаещи темата за правоспособността. Необходимо е да се каже обаче, че има още много работа да се свърши за постигането на добър и траен краен резултат при подготовката на подзаконовите нормативни актове – трябва детайлно и коректно да се дефинират норми и изисквания в посока както на разширяване на правата на правоспособните лица, но и в посока на увеличаване на техните отговорности и уточняване на санкции при некоректно изпълнение на задълженията им като експерти, изпълняващи обществено значими функции.
Едно от основите предложения за промени в предлагания в момента ЗИД на ЗКИР е даването на допълнителни правомощия на правоспособните лица да подпомагат СГКК при административното обслужване на потребителите на кадастрални услуги. Конкретните предложения, формирани съвместно от представители на геодезическите НПО, се отнасят до текстовете, съгласно които с новата разпоредба на чл. 55а се предвижда, правоспособните лица, да имат право на достъп до информационната система на кадастъра, чрез която да получават следните документи: скици на поземлени имоти, скици на сгради, схеми на самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура и удостоверения за наличие или липса на данни. Документите ще се изработват автоматично, от информационната система на кадастъра. Изработените от системата документи ще бъдат разпечатвани от правоспособните лица и след удостоверяване от тях ще бъдат предоставяни на потребителите на хартиен носител. Документите, предоставяни на потребителите по този ред, ще имат силата на официален документ, издаден от АГКК. Считаме, че с приемането на тези текстове в ЗКИР и разработването на необходимите детайлни указания в подзаконовата нормативна база ще се облекчи значително незавидното положение в СГКК при обслужването на потребители на кадастрална информация. Същевременно ще се съкрати и административният път на потребителите до правоспособните лица в случай, че има необходимост от тяхната професионална намеса, така че ползата ще бъде многопластова за всички в процеса.
Вече се чуват и редица коментари по тези предложения, които трябва да се вземат предвид, за да не се стига до обратни ефекти. Един от тях е, че при настоящите нива на заплащане в СГКК ще се получи още по-голям отлив и дефицит на кадри от специализираната администрация, защото колегите от СГКК ще предпочетат да работят като или за правоспособни лица. Груба сметка на един началник на служба показва, че при разликата в цената за издаване на скица на поземлен имот в приемна на СГКК и цената при евентуалното изпълнение на тази услуга от правоспособно лице с електронна заявка (нормативно в Тарифа № 14 електронната услуга е с 30% по евтина), при издаване само на 6 документа на ден без особени усилия експертът би получавал на месец равностойността на заплатата на началник на СГКК. Тогава не остават много аргументи за оставане на сегашните служители или поява на нови желаещи експерти за работа в СГКК, където да поемат всички тежести, отговорности и негативи от общественото недоволство! При такова развитие на нещата няма ли добрите намерения да доведат до усложняване на кадровите проблеми в специализираната администрация на АГКК?
Колеги от практиката в службите по ГКК споделят и опасения, че ако не се осигури адекватен контрол при издаването на документи от КАИС, е възможно да се достигне до злоупотреби с услуги с кадастрални данни. Например, ако недобросъвестен собственик реши да заяви в кратко време няколко скици за един и същи имот, издадени от няколко правоспособни лица без това да се отразява по някакъв начин в документооборота, би могъл да реализира успоредно различни сделки с този един имот. В случая наличието на повече оригинални скици не би трябвало да е достатъчно за изповядване на различни сделки, но при липсата на имотен регистър и реалната неспособност на нотариусите да предотвратят дублиращи се сделки, изповядвани в различни нотариални кантори, това може да подпомогне негативните последствия от опитите за злоупотреби. Примерът може да изглежда хипотетичен, но налага допълване на информационната система на кадастъра с цел да се избегнат такива неволни (или волни) съучастия на правоспособните лица в неправомерни действия с имоти.
В същото време изглежда отново закъсняваме с промените в нормативната уредба, ако се отчита фактът, че беше обявено преустановяването на хартиения обмен на документи от 1 ноември 2018 г. в българската администрация и преминаване изцяло към електронен документооборот между централни, областни и общински структури. От Държавна агенция „Електронно управление“ припомниха, че със свое решение от миналия октомври кабинетът задължи централните администрации да разширят цифровите си услуги като регистрират свои профили в Системата за сигурно електронно връчване (е-Връчване). Това според тази държавна агенция означава, че след 30 ноември 2018 г. граждани и фирми ще могат да взаимодействат сигурно и изцяло по електронен път с централните администрации и подопечните им структури. Какво се случва в това отношение с АГКК като част от централната администрация, предоставяща услуги на граждани и фирми? Факт е, че повечето документи издавани от АГКК, са по повод на производства и процедури, които са предизвикани от други администрации и на прекия потребител на кадастрална информация (собственик) най-често е отредена ролята на пощальон, който разнася разни документи между институциите, включително скици и схеми от кадастралната карта. При това развитие на нещата ще имат ли вече ефект и смисъл предложените текстове за ЗИД на ЗКИР по отношение на разширяващите се правомощия на правоспособните лица да подпомагат СГКК именно при изпълнение на такъв род услуги, които според стратегията за електронно управление и все по-реални действия на изпълнителната
9
ГКЗ 5-6 ' 2018