Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-5-6'2017(За печат) | Page 57

Нещо да ви говори заглавието? Много от колегите, които работеха по този обект, вече ги няма. В тяхна памет искам да разкажа за прекрасните мигове, които изживях в продължение на две лета, бродейки по величествения Пирин.

Беше далечната 1969 г. С командировъчно в „командирската” чанта, подписано от директора на ПО„Геопланпроект” - инж. Ст. Близнашки, на 1.09.1969 г. се представих на ръководителя на групата инж. Божидар Кардалев. Предстоящата работа – избор, измерване и изчисление на опорна мрежа за фотограметрично картиране на източната част на Пирин.

Групата беше отседнала в хижа „Гоце Делчев”, до гр. Добринище. В нея имаше още един „земемер” – младият техник Цветан, за съжаление фамилията му не си спомням. За първи път вдишвах пирински въздух. Попаднах като че ли в друг свят. Но нямаше време за емоции. На другата сутрин „шефът” ми подаде две снимки, на които беше отбелязана точката, която трябваше да засека с обратна засечка. Не беше далеч от хижата. Двамата работници от селото, Асен и Иван Ергин, вече бяха на разположение. Нямаше нужда от превоз, така че бавно се отправихме по пътеката, която водеше към хижа „Безбог”. Със снимка в ръка следях ситуацията, търсех ориентири и ето ни на една малка, открита полянка. Тук трябва да е някъде. Да, от беглото оглеждане открих стърчащи над терена три неголеми гранитни камъка, разположени в триъгълник, подредени сякаш от някого. Погледнах със стереоскопа двете снимки – да, виждат се ясно. Избрах един от трите камъка, извадих игличката, забодена в шапката по войнишки маниер, и „пробих” един от трите камъка. Последва приблизителният „репераж” от обратната страна – разположението на камъните, близки ориентири, дървета, храсти. Пустият му Иван, като разбра, че съм избрал камък, извади от торбето си чук и шило, и започна да обработва точката. „Издяла” един кръст, заобиколи го с кръг, а после с черна боя, която беше в същото торбе, оформи знак за чудо и приказ. „Аз съм запознат с вашата работа, тука много камъни ви вършат работа и затова съм се подготвил”. Е, как да не пишеш на такъв „фигурант” двойна надница. Настъпи моментът на меренето. Оказа се, че мога да се справя, припомняйки си наученото преди две години. Нали в университета през последните две години с теодолити не се занимавахме. Три гируса, включително и вертикалните измервания с Carl Zeiss 010, свършихме за два часа. Но тия фигуранти шефът неслучайно ги беше асистирал към мен. Ама те знаеха всички триангулачни точки, даже и номерата им. От тях по-късно разбрах за „Човекът”.

Пътувахме с джипа по пътя за Брезница и по едно време спряхме. Иван ми каза: „Ела да ти покажа защо се казва „Човекът”. Горе, високо и далеко, се виждаше една скала, истинска човешка глава! Мина един месец… И една сутрин, на поляната пред хижата се изненадахме от група ученици от строителния техникум, специалност „Геодезия”, водени от инж. Марин Павлов и инж. Васил Станев. С тези симпатични момчета, в някои случаи и момичета се включваха, обикаляхме планината надлъж и нашир в продължение на месец. Но имаше и една случка, която не мога да забравя. С тези пет „юнаци” от снимката, отново паметта ми изневерява за имената им, бяхме на Стражите. Дълъг и изморителен преход. Забавихме се. На връщане сме подминали хижата (срам за мен!) и се озовахме на „Рибарника”. Нощта беше настъпила. Прибрахме се, като очаквахме всички да са по наровете. Каква беше изненадата ни, когато отдалече съзряхме проблясъците на някакъви искри. Цялата група ни чакаше покрай лагерния огън! Радостни викове, прегръдки! Най-много целувки отнесох аз. Не бяха вечеряли, чакаха ни. Най-сладката бобена чорба вкусих тази вечер.

Не знам дали все още стои, но до хижата се наложи да изградим триангулачен сигнал – пирамида, до която гордо позира Цветан. А неговият братовчед Здравко, когото беше взел като фигурант да изкара някой лев, си хареса една девойка от техникума и, надявам се, да са щастливо семейство.

Доц. д-р инж. Стоянчо Милошев

пенсионер, гост-преподавател по геодезия

във ВСУ „Л. Каравелов”, София

СПОМЕНИ

ИЗБОР НА ОПОРНА МРЕЖА ЗА ОБЕКТЪТ „ЧОВЕКЪТ”,

ПИРИН, ПРЕДИ 50 ГОДИНИ

(Спомен)

ГКЗ 5-6 ' 2017

55