Съвсем наскоро излезе от печат монографията „Multihazard early warnings – research, models and Bulgarian expertise“ с автори проф. д-р инж. Бойко Рангелов и д. т. н. инж. Антоанета Францова. Монографията е издание на Lambert Academic Publishing с подкрепата на международния проект CABARET (CApacity Building in Asia for Resilience EducaTion).
Книгата е в обем от 224. стр. и съдържа два раздела:
- Комплексни катастрофи и системи за предупреждение в западно Черно море – земетресения, цунами, свлачища, щорм, наводнения, и съответно 5 глави;
- Модел за ранно предупреждение на комплексни катастрофи – земетресения и цунами, съдържащ също 5 глави.
Трудът е посветен на едно от най-иновативните направления в защитата от природни бедствия, използващо всички достижения на съвременната наука и технологии – физически свойства на бедствията като скорост на протичеане, прогнозируемост във времето, комплексно едновременно (или почти едновременно) въздействие от комплексни катастрофи (например земетресения и генерираните от тях цунами, подводни и наземни свлачища). Значително внимание е отделено на използването на съвременните космически технологии за бърз пренос на информация, т. нар. „умни сензори”, които могат да вземат решения мигновенно (за разлика от досегашните практики на уведомяване на експертни панели, които да обявяват тревога), а също и използването на съвременните средства за уведомяване – SMS, Internet, радио и телевизия в автоматичен режим на включване на обявата и др. Приложението в практиката вече е доказано. В края на миналата и в началото на тази година при силните земетресения в Мексико, гражданите на столицата получиха автоматични съобщения за това, че има силен трус и съвсем скоро ще бъде почувстван на територията на мегаполиса, както и в крайбрежните райони за опасността от цунами.
На читателя става ясно нещо, което мнозина не разбират. Това е, че за разлика от системите за прогнозиране на трусове, системите за ранно предупреждение действат след ставане на земетресението и в условия на силен дефицит на време, поради което бързината във вземането на решение за обявяване на тревога и излъчване на съобщеинето са фактор, който обикновенно прави компромис с точността на оценяваните параметри на бедствието. Действат две максими: “по-бърза информация с по-малка точност”, и обратната – „по-бавна сигнализация с по-точно определени параметри на бедственото явление”.
Тези принципи са заложени в основата на книгата, която освен с теоретичните постановки на т. нар. „кинематични модели” (които са основното й съдържание), се занимава и с практическите реализации на т. нар. „комплексни системи” за ранно предупреждение. Т.е. системи, които действат синхронно и предупреждават за цялата гама от бедствени явления. В първата част на книгата е разгледана такава работеща вече система за граничната акватория на Черно море между България и Румъния. Системата е оборудвана със сеизмична мрежа, геодезическа такава (за реалновременна оценка на повърхностните деформации при силен трус), екстензометрична система (за определяне на активизацията на свлачищни процеси), комплексни морски буьови станции от сеизмометри (за детекция на трусове), микробарографи (за детекция на породени вълни цунами), както и комплексни метеостанции за измерване на текущите метеорологични параметри (температура, скорост на вятъра, налягане, валеж и др.).
Трябва да се отбележи, че книгата представя изцяло българския опит в разработването, оценката и експлоатацията на т. нар. „кинематични модели”, които са приложени не само за територията на България, а и в условията на други страни – напр. Венеция (Италия) и Баку (Азърбайджан). И двата примера се отнасят за системи за едновременно предупреждение от земетресения и цунами.
Има пример и за конкретно миннодобивно предприятие на територията на страната, където въвеждането на подобна система може да спаси човешки животи както на повърхността, така и под земята. Освен това използването на комплексни системи за ранно предупреждение в подобни фирми и предприятия дава възможност за много по-лесно управление на процеса по оповестяване и евакуация, тъй като управлението на обектите е централизирано.
Не са подминати и най-големите трудности при изграждането и експлоатацията на системите за ранно предупреждение, а именно обучението на хората как да реагират, въпросите свързани с т. нар. „фалшиви тревоги”, законодателната основа за прилагане и отговорностите, стойността и ефективността на подобни системи и др.
Без никакво съмнение може да се твърди, че книгата е полезно четиво както за специалистите и органите на редица ведомства, и преди всичко на Гражданска защита, така и за широката читателска публика.
Проф. д. т. н. Гаро Мардиросян,
Институт за космически изследвания и технологии при БАН
КНИЖНИНА
КОМПЛЕКСНИ КАТАСТРОФИ – РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Изследване, модели и български опит
ГКЗ 5-6 ' 2017
56