Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-5-6'2017(За печат) | Page 14

12

ГКЗ 5-6 ' 2017

При изследването за наличие на систематични грешки за височинния модел се оказаха 7 точки с грешки, по-големи от 3σ - 47, 57, 91, 120, 122, 125 и 126. След отстраняването им се провери за съгласуването на емпиричното разпределение с нормалното за отклоненията по Y:

1) Проверка чрез свойствата на случайните грешки - всички свойства са изпълнени;

2) Проверка чрез критерия на Вестергард - хипотезата се потвърждава!;

3) Проверка чрез средното и вероятното отклонения - хипотезата не се потвърждава!;

4) Проверка чрез асиметрията (Sk) и ексцеса (E) - хипотезата се потвърждава!;

5) Проверка чрез критерия на Пирсън - хипотезата за съгласуваност се приема.

Възможни причини за появата на значими отклонения при измерването на споменатите точки върху пространствения модел спрямо техните референтни стойности са, както следва:

1. Грешки от геореферирането на модела. Заснемането на историко-археологическия резерват „Шуменска крепост“ бе направено на два отделни етапа и две различни височини. Първия път, беше от височина 40 m спрямо точката на излитане, която беше избрана да е най-високото място от терена, върху който е резерватът. В тази точка, при посочените параметри на камерата се постига пространствена резолюция 2.2 cm на 1 пиксел. Тъй като резерватът попада в място с наклонен терен, имаше места, които са с 25 m по-ниски от точката на излитане. За тях, пространствената резолюция намаля до 3.5 cm на 1 пиксел. Заснетите при тези условия 9 земни контролни точки (GCP) позволиха геореферирането на 3D–модела към реални координати да стане с точност 2.54 cm по направление X, 1.9 cm по направление Y и 3.2 cm по положение. Това е показано на Таблица 2.

Таблица 2. Грешки при определянето на земните контролни точки

Таблицата показва също и броят на снимките, в които са проектирани (GCP) – точките, както и точността на тяхното опознаване.

2. Грешки поради наличието на човешкия фактор

Като краен резултат от изчислителния етап беше получен ортофотоплан с пространствена резолюция 2.4 cm на 1 пиксел и цифров височинен модел с точност по височина 7 см. Ако приемем, че визуалното опознаване на точките върху модела е с отклонение до 1 пиксел, тогава следва, че само от човешкия фактор се внася допълнителна грешка от около 2.5 cm в планово отношение (и то в най-добрия случай). Когато тази грешка се сумира с грешката по положение S–от геореферирането на модела, се получава възможно отклонение на опознатите точки от истинското им положение – около 6 cm.

3. Грешки поради особеностите на заснетия обект

При заснемането на историко-археологическия резерват „Шуменска крепост“, основният фокус и интерес е върху останките от зидовете на сгради и крепостните стени. Характерна особеност за тях е, че те са вертикално разположени обекти със строги и отвесни граници. Това създава предпоставки точки, измерени върху краищата на зидове на модела, да бъдат отчетени като точки в подножието на същите зидове. Достатъчно е да се насложат грешките от геореферирането на модела и влиянието на човешкия фактор при визуалното опознаване на точките върху модела. С това може да се обясни наличието на точки с голямо вертикално отклонение спрямо референтните им стойности.

Част от точките с голямо отклонение по направление и по положение са измерени до стени, високи над 2 m. Такива са точките с номера 78, 79, 104, 135.

Завишените стойности на грешките при тях се дължат на това, че те са измерени не точно до границата на стената, а на разстояние – най-малко радиусът на GPS приемника – за да може приемникът да се нивелира. При отчитането на грешката на тези точки върху модела не е взета под внимание тази особеност и се получават значителни отклонения по направленията X и Y, а оттам – и по положение S. Освен това, трябва да се вземе под внимание и фактът, че височината на стената възпрепятства видимостта на значителна част от сателитите от сателитната мрежа, и е възможно тези точки да са били измерени с по-ниска точност.

3. ИЗВОДИ

Прилагането на фотограметричния подход при заснемането на обекти от типа на историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ изисква за планирането на полета, заснемането и избора на референтни точки да бъдат отчетени индивидуалните особености на тези обекти. От конкретния случай със