46
употребяваните дотогава Координатни системи 1942 г. и 1950 г. В анонимния конкурс е участвал със свое предложение и самият акад. Вл. Христов. Той е бил и председател на Комисията, оценяваща постъпилите предложения. Изненадата била голяма и всеобща, когато акад. Вл. Христов посочва като най-вярна разработка № 8, идентифицирана като дело на тогавашния 39-годишен научен сътрудник от НИСТО - ВТС инж. Колю Лесидренски. Това предложение впоследствие е разработено и успешно защитено от него като докторска дисертация във Военно-инженерната академия „Куйбишев” в Москва. „Човек трябва да притежава наистина безгранична искреност, дълбока етичност и научна безпристрастност, за да признае чужд научен принос в конкурс, в който той самият е и участник, и председател на журито!” [2].
Фиг. 1.
„Координатната геодезическа система 1970 г.” се въвежда с разпореждане на тогавашния „Държавен комитет за отбрана” от 1969 г. Няма публикувани официални данни за същността на системата, нито за нейните дефиниционни параметри. Коефициентите (параметрите) имат различни стойности за всяка зона и все още не са разсекретени. Координатната система 1970 г. има своите проблеми. Най-същественият от тях е този, че ГММП, която се създава в нея, се опира на изключително неточната Държавна мрежа, в състоянието й от преди 1950-та година. След 1990 г. се разсекретиха координатите на точките в тази система, но не и дефиниционните й параметри. Още през 60-те години на ХХ-ти век, акад. Вл. Христов изпраща гневно писмо до началника на Генералния щаб на БА с текст: „Секретни могат да бъдат координатите на точките, но не и методите, по които те се получават.”
Същността и математическите основи на Условната координатна система 1970 г. (КС70) с известните й 4 Ламбертови зони, показани на фиг.1, не е единна координатна система за цялата територия на Република България. Най-краткото й описание е дадено от о.з. полк. доц. д-р инж. Ил. Йовев” [1]:
„Наименованието „КС70” е с оглед прикриване на дефиниционните й параметри. България е била разделена на 4 приблизително еднакви по площ зони, за всяка от които е дефинирана отделна КС. Базова (изходна) система е КС50, дефинирана върху елипсоида на Красовски. От нея, чрез съответна промяна на параметрите за геодезическо „привързване”, т.е. на изходните геодезически данни и без промяна на параметрите на елипсоида, т.е. оставайки върху елипсоида на Красовски, са получени дестинационните координатни системи КС70: Зона 3 (северозапад), Зона 7 (североизток), Зона 9 (югозапад), Зона 5 (югоизток). Решавайки задачата чрез манипулиране на географските координати на точките, за всяка зона се получават параметрите за трансформационна връзка между КС50 и четирите зони на КС70... При тези условия, решението на задачата се свежда до използване на диференциалните формули на акад. Христов за преориентиране на триангулачна мрежа и преминаване от един елипсоид към друг елипсоид, по метода на развъртането. Нещо повече, нулевите стойности за изменението на параметрите, произтичащи от използването на един и същи елипсоид в базовата и дестинационната системи: за екваториален радиус, сплеснатост, мащаб, водят не само до облекчаване на изчисленията, но запазват точностите на трансформирането при по-широк обхват... По получените по такъв начин географски координати на КС70/3, с получената ориентация и координати на началната точка се реализира трансформацията в Ламбертови координати с мащаб единица в началния паралел. Извършването на масовите трансформации през географските координати е трудоемка задача, особено за нивото на изчислителните средства по време на въвеждането на системата. Реализирането на трансформационната задача е извършено през проекционните координати, по един изключително опростен числен метод - чрез редови развития и налагане на условия за конформност на изображението.”
Колегите-геодезисти бяха силно затруднени при дейностите си с КС70, особено в застъпващите се гранични ивици на 4-те зони, където разликите в координатите понякога достигаха големи стойности и беше дори невъзможно вярното им трансформиране в други координатни системи. Тези и други неудобства, свързани с приложението на КС70 след 40-годишната й употреба у нас, са предпоставка за въвеждане на нова, по-подходяща координатна система за кадастъра, каквато е употребяваната в момента Българска координатна система 2005 (БГС 2005), изписвана понякога и като ККС (Кадастрална координатна система) 2005.
По стечение на житейските обстоятелства, с д-р инж. К. Лесидренски ни свързваше едно мило приятелско общуване с него и о.з. полк. доц. д-р инж. Ангел Божанов, бивш началник на НИСТО във ВТС, както и с неговата внучка – ланд. арх. Биляна Лесидренска, чиято преподавателка по „Геодезия и вертикално планиране” в Лесотехническия университет бях през 2008-2009 г. Тя самата не знаеше, че дядо й е авторът на КС70, въпреки изтеклия срок на секретност. През 2012 г. заедно с нея представихме доклад за особеностите при благоустрояване и вертикално планиране на дворовете на Детските терапевтични центрове (ДТЦ), въз основа на неин проект за ДТЦ „Камчия” у нас [3].
Със своята висока професионална компетентност, невероятна скромност, искреност, честност и сърдечност инж. Колю Лесидренски беше дълбоко уважаван и обичан колега – офицер и геодезист, добър баща и дядо. Той е един от изявените „строители” на геодезията и картографията в България.
Поклон пред светлата му памет!
Доц. д-р инж. Венета Коцева
ИЗТОЧНИЦИ
1. Йовев, Ил. 2013. Българската Координатна система
КС70 и Руската условна Координатна система КС63,
С., Е-издание сп. Геомедия.
2. Коцева, В. 2013. Етюди по история на геодезията и
картографията в България, С., ВГС, ЛТУ, с. 325.
3. Коцева, В., Б. Лесидренска. 2012. Особености при
благоустрояване и вертикално планиране на дворове
на Детски терапевтични центрове, 22-ри Международен
симпозиум „Съвременните технологии, образованието
и професионалната практика в геодезията и свързаните
с нея области”, София, 8-9.11.2012 г., CD.
4. Скръбна вест за К. Лесидренски. 2020. С., в. Българско
войнство, бр. 8/742, август, стр. 3.
ГКЗ 3-4 ' 2020