44
През 1967 г. Вл. Стойнов става старши преподавател и чете лекции отначало на студенти-задочници, а от 1968 г. - и на редовни студенти от специалността „ГФК”. През 1973 г. е избран за доцент, а през 1986 г. - за професор. От есента на 1986 г. до пенсионирането си през 2000 г. е бил ръководител на катедра „Висша геодезия”. През периода 1976-1983 г. е бил заместник-декан на Геодезическия факултет. От 1978 г. до 1991 г. е бил научен секретар на Специализирания научен съвет (СНС) по геодезия и земеустройство, а от 1992 г. до закриването й през 2007 г. е бил председател на СНС по геодезия и маркшайдерство. Проф. Стойнов беше активен член на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ) при ФНТС [1], [2].
Автор е на над 75 научни труда в областта на висшата геодезия, свързани предимно с проблематиката на физическата геодезия и опорните геодезически мрежи. Автор е на научни изследвания върху: интегралните уравнения на Молоденски за определяне фигурата на Земята; „редукционен проблем” в геодезията - съвместно с проф. д-р Мара Даскалова и ст.н.с. Цветан Гергов; поправките към формулата на Стокс; определянето на нормалната сила на тежестта и нейния вертикален градиент в точки с големи надморски височини; определянето на геоцентричната гравитационна константа и масата на Земята; приложението на сферичните функции във физическата геодезия; теорията и приложението на нормалното гравитационно поле в геодезията; върху балистичния метод за измерване силата на тежестта; определяне на производните на нормалния потенциал в геоцентрична и геодезическа координатна система; координатните системи, използвани в спътниковата геодезия - съвместно с проф. М. Даскалова; определянето на нормалната сила на тежестта в геодезическа референтна система 1980; някои приложения на елипсоидните потенциали в геодезията; един начин за определяне на компонентите на отклоненията на отвеса при решаване задачата на Молоденски; влиянието на релефа при точното определяне на гравиметричното отклонение на отвеса; вариациите на производните от І и ІІ ред на гравитационния потенциал в района на водохранилища - съвместно с доц. д-р инж. Пеньо Пенев(бел.авт.-по-късно проф.); отчитането на локалния ефект на гравитационното поле в района на водохранилищата върху резултатите от високоточните геодезически измервания; точното и приблизителното решаване на задачата за получаване на геодезическите координати от дадени декартови координати - съвместно с доц. П. Пенев; определянето на гравиметричните компоненти на отклонението на отвеса при близки точки - съвместно с проф. д-р Славчо Пейчев; една апроксимация на нормалното гравитационно поле на Земята - съвместно с проф. дтн. Георги Вълев; точното определяне на градиента на нормалната сила на тежестта; проблема за кадастралните координати у нас - съвместно с проф. Георги Вълев; по въпросите за подходящата за България геодезическа проекция; приложението на дилатационния критерий за оптимален избор на параметрите на нормалната конформна конична проекция и др.
Проф. Стойнов е автор на два учебника по „Физическа геодезия” – един самостоятелен и един в съавторство с проф. Елена Пенева. Той е един от авторите на Геодезически терминологичен речник [4].
Проф. Стойнов е автор и на редица статии по проблемите на висшето образование. Участвал е и в разработването на много научно-изследователски теми, като на някои от тях е бил ръководител. Той владееше и ползваше в работата си английски, руски, немски, френски, италиански и дори латински. Ще си позволя да напиша откъде идва този огромен чуждоезиков интерес на проф. Стойнов. Имах невероятния житейски шанс да познавам и общувам колегиално, професионално и дори приятелски в продължение на десетки години с М. Ив. Юркина. От срещите ни на няколко научни школи за млади учени, международни конференции в Унгария, Чехословакия и Русия и от кореспонденцията ни, научих, че нейният 32-годишен тогава аспирант (докторант) Владимир Павлович, както тя го наричаше, се е занимавал изключително задълбочено и всеотдайно с поставените му научно-изследователски задачи. Нещо повече, тя самата твърдеше, че научните трудове на учените-класици в геофизиката, теорията за фигурата на Земята и небесната механика трябва да се четат в оригинал, а не в преводи, главно и основно заради прецизността на оригиналния научен текст. В тази връзка тя самата владееше френски, италиански, немски, английски и дори латински и е насочвала към ползването на тези езици своя аспирант Вл. Стойнов. Помня, как по време на лекции проф. Стойнов при преподаването на формулите и теорията на Пицети-Сомилиана преминаваше от български на италиански. След кончината на М. Ив. Юркина, ние с проф. Вл. Стойнов написахме очерк в нейна памет, публикуван в сп. „Геодезия, картография, земеустройство” [3].
Проф. Владимир Стойнов беше личност с подчертана индивидуалност, с огромна научна ерудиция, с обширни и задълбочени познания в различни области на културата: литература, изящно изкуство, история, кино, философия, музика и пр. Зад известната му „професорска” разсеяност прозираше аристократичният му дух, беше винаги добронамерен, искрено колегиален, фин и деликатен в отношенията си с колеги, преподаватели и студенти.
Имах шанса и удоволствието да бъда от първите читатели на мемоарите му в ръкопис, които останаха неиздадени до момента. В тях проф. Стойнов се разкрива като богато надарена и силно емоционална личност, учен и преподавател с разностранни научни и културни интереси, с интересни лични спомени за различни политически личности - негови съвременници, както и за видни български учени като математиците проф. Кирил Попов (1880-1966), проф. Ярослав Тагамлицки (1917-1983), акад. Никола Обрешков (1896-1963) и проф. Боян Петканчин (1907-1987) от Софийския университет, както и за геодезистите проф. Димитър Стойчев (1903-1977), проф. Васил Пеевски (1905-1992) и акад. д-р Владимир Христов (1902-1979) от ИСИ (УАСГ) и Централната лаборатория по висша геодезия (ЦЛВГ) при БАН.
Доц. д-р инж. Венета Коцева
Източници
1. Коцева, В. Проф. Вл. Стойнов навърши 70 години. С.,
Геодезия, картография, земеустройство, бр. 4-5, 2001.
43-44
2. Пенева, Ел. Проф. Владимир Стойнов на 80 години. Живот,
отдаден на науката и преподаването. С., Геодезия,
картография, земеустройство, бр. 5-6, 2011, 57-59
3. Стойнов, Вл., В. Коцева. Мария Ивановна Юркина
(1923-2010). С., Геодезия, картография,
земеустройство, бр. 3-4, 2011, 32-38
4. Стойнов, Вл., Ел. Пенева, К. Коцева. Геодезически
терминологичен речник (българско-английско-руски;
английско-български; руско-български). С., Изд. Агенция
„Вила” ООД, 2009, 355.
ГКЗ 3-4 ' 2020