реконструкцията и обновяването на стари търговски улици и квартали в централните ансамбли на градовете.
Враца беше градът, реализирал първата пешеходна зона у нас през 1974 г. Обект на реализация тогава е част от пространството на булевард „Никола Войводов“. „Макар и реализирана със скромни средства по отношение на настилки, озеленяване и паркоустрояване, тя предизвика голям интерес и опитът й беше последван от много наши градове“ - казва в свое интервю ръководителят на проекта арх. Иван Велев.
След първата реализация във Враца, последва изграждането на пешеходни улици и зони в центъра на Пловдив и стария град, Пазарджик, Варна, Видин, Смолян, Шумен, Бургас, Плевен, Нова Загора, Несебър, Добрич, Благоевград, Русе, Кюстендил, Пещера, Тетевен и други градове. Имаше една негласна надпревара у местните ръководства да реализират в своите градове пешеходни улици. Много български архитекти показаха верен усет в овладяване на тази нова, в типологично отношение за нашата практика, задача. Безспорно проф. д.а.н. арх. Иван Никифоров и неговите екипи реализираха едни от известните пешеходни улици и зони в нашите градове. Достатъчно е да спомена пешеходните зони в Пазарджик, Видин, Тетевен, Момчилград и др.
Но да се върнем към Враца.
2. ИСТОРИЯ НА ПЪРВАТА ПЕШЕХОДНА ЗОНА В
БЪЛГАРИЯ
Може би не е случаен фактът, че именно Враца беше „пионер“ в изграждането на пешеходни улици и зони у нас. Още през 70-те години на миналия век тогава КИПП „Главпроект“ (по-късно КНИПИАТ „Главпроект“) стартира планово разработки за градските центрове в България. Враца е в раздел „Средни градове” и първите градоустройствени разработки за нейния център са на арх. Иван Петров и арх. Мария Чапърова (КНИПИ „Главпроект“, 1958 г.). Отчитайки съществуващите сгради и паметника на Христо Ботев, се очертава за разработване зоната за градския площад и прилежащ парк.
През 70-те години на ХХ-ти век, анализирайки много задълбочено даденостите на средата - природни (планина, прохода „Вратцата”, климат, зеленина, изгледи, връзки и т.н.), антропогенни и архитектурно-исторически (сгради, паметници, комуникации, човекопотоци и др.), световни практики и тенденции за развитие на града и околността, екипът на арх. Марта Петрова, арх. Яким Петров и арх. Иван Битраков започва работа по Общия градоустройствен план (ОГП) на Враца (понастоящем Общ устройствен план - ОУП), по който работят няколко години. През 1969 г. същият екип печели вътрешния конкурс в „Главпроект“ за Централната градска част (ЦГЧ) на Враца. Разработката е в контекста на проекта за ОГП. Работят паралелно по ОГП и ЦГЧ Враца, както и с Районната проектантска организация (РПО) и арх. Иван Велев. Екипът на арх. Марта Петрова разработва детайлно площад „Христо Ботев”, а екипът на РПО - Враца с ръководител арх. Иван Велев проектира и реализира поетапно другите пешеходни пространства.
За всички екипи, които работят в първите реализации на пешеходната зона на ЦГЧ Враца, (60-те - 80-те години) водещи идеи са: преместване на част от автомобилното движение в тангиращи артерии и освобождаване на централното ядро на града само за пешеходно движение. Решението на ЦГЧ е като поредица от преливащи площадни и пешеходни пространства, отворени към Балкана, с рамка от ансамбли, съставени от сгради с различни исторически принадлежности. Еднозначни акценти във всяко пространство са монументални скулптури на важни личности за българската история - Христо Ботев, Васил Левски и Софроний Врачански. Оформени са зони с различни функции: културно-исторически (площад „Христо Ботев“, парка с паметника на Васил Левски, Етнографски комплекс), административно–обслужващи (пред Общината) и търговски и развлекателни дейности (бул. „Никола Войводов“, ул. „Търговска“).
В исторически план разглежданата територия е претърпяла две основни архитектурно-градоустройствени намеси.
Първата е през 1975 г., когато е издаден Указ за ускорено развитие на българските градове, в който гр. Враца заедно с други градове като Пловдив и Бургас в кратък период инициират конкурс, проект и реализация на цялостния ансамбъл на централната си градска част. Първият етап вече бе разгледан подробно с придружаващата му предистория. Пълноценната съвместна работа на проектанти от София и Враца дават високи резултати и са пример за екипност и взаимно уважение.
Вторият етап е проект отпреди по-малко от 30 години и засяга предимно трактовката и решението на настилките на градския център. В следващите години градският площад и търговските улици се дообогатяват с елементи на градския дизайн, скулптури, частични решения за поемане на децентрализираната обществена дейност.
През първите десетилетия на ХХI век се изградиха или са в процес на изграждане пешеходни зони в много от нашите градове. Много общини се възползваха от възможността за нови реализации чрез оперативни програми „Регионално развитие” и „Региони в растеж“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и получиха значително безвъзмездно финансиране от Европейския съюз чрез различни европейски фондове.
3. РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ПЪРВАТА ПЕШЕХОДНА ЗОНА
(2015-2020). КОНКУРС. ЦЯЛОСТНА КОНЦЕПЦИЯ
През 2015 г. община Враца обяви национален анонимен конкурс за „Реконструкция на централната пешеходна зона на града – от ул. „Поп Сава Катрафилов“ до площада пред приемната сграда на жп гарата, включително ул. „Търговска“ и прилежащите територии“ (съгласно заданието за конкурса). Журито на конкурса единодушно избира проекта на колектив „Обединение ВРАЦА 2014”, на който Общината възлага следващите фази на проекта. (фиг. 1).
20
Фиг. 1. Пешеходна зона Враца. Обхват на целия проект Зона 1-7
ГКЗ 3-4 ' 2020