Сравнението между резултатите от двата последни цикъла (2015-2016) за реперите на сондажите, сочи следното: през този период няма репери със слягане над 30 mm. Над 20 mm слягане имат сондажите: 304, 305, 306, 307, 308, 312 и 320. При всички останали сондажи потъването е под 20 mm. При нито един от реперите на сондажите няма издигане.
През целия двадесет и шест годишен период на изследване от 1990 до 2016 година положението при сондажите е следното: най-голямо е слягането при сондаж 304 (-812 mm), следвано от 306 (-802 mm), 305 (-773 mm), 312 (-746 mm), 308 (-746 mm), 320 (-730 mm). Слягане между -500 mm и -700 mm имат сондажи 303, 307, 309, 310, 315, 322, 324, 325, 331 и 332. Минимално е слягането при сондаж 342 (-237 mm). Сляганията при останалите сондажи са между -250 mm и -500 mm, като все така намаляват към периферната част.
Никъде няма издигане.
За целия наблюдателен период от 26 години (1990–2016), между 2-ри и 37-ми цикъл слягането при повърхностните, възловите и фундаменталните репери може да се обобщи, както следва:
• над 80 cm: повърхностни репери 26 (-875 mm) и 27 (-867 mm);
• над 70 cm: повърхностни репери 6, 10, 24, 25, 28, 29, 30, 32 и възлов репер 213;
• между 60 cm и 70 cm: повърхностни репери 7, 8, 9, 11, 12, 13 и 31;
• между 50 cm и 60 cm: повърхностни репери 5, 23, 33 и 58.
Максималното слягане е при повърхностен репер 26 (-875 mm), а минималното – при репер 101(-100 mm).
От възловите (дълбочинните) репери максимално потъване показва 213 (-773 mm). Останалите възлови репери са потънали между -230 mm и -421 mm.
През периода 1990–2016 най-голямо потъване на реперите при триангулачните точки (фиг.1) се констатира при ТТ413 (-743 mm), която е в централната част на находището („солното огледало”), следвана от ТТ404 (-660 mm). Останалите точки потъват с по-малко от 40 cm. Най-слабо е преместването във вертикално отношение при ТТ416 (-118 mm). През този сравнително дълъг период нито един от реперите не е запазил положението си.
Съгласуваността между преместванията на реперите от различните видове е налице и през този период, което означава, че движението на реперите отразява движението на земната повърхност и отчасти на пластовете под нея. Анализът на деформационната повърхнина обаче показва, че сондажните репери правят малки изключения. Макар да е налице постоянна тенденция, има и локални екстремуми. В няколко от тях се получава известно завихряне с локални падини. Локални падини се получават при сондажите 334 и 338, както и при някои репери в близост до сондажи. Възможно е това да е отражение на по-голямото слягане на таваните на камерите, но е възможно и да е собствено движение на обсадните тръби, върху фланците на които са закрепени реперите. Възможно е, разбира се, да се проведе и разделно третиране на поведението на повърхностните и сондажните репери.
Извършва се изследване на вертикалните движения и по два взаимно перпендикулярни профила: профил А-А и профил B-B (фиг. 4).
Профил А-А. Профилът включва 14 репера, от които 1 триангулачна точка, 5 сондажа, 7 повърхностни нивелачни репера и 1 ДНР. В югозападния край на профила при репери 415 и 80 потъването е най-малко, съответно -11.9 cm и -11.1 cm, а в срещуположния североизточен край при репер 119 (-23.0 cm), докато в централната част (при нивелачен репер 26) потъването е -87.5 cm.
Профил B-B. Профилът е включвал 18 репера, от които след 11 цикъл е отпаднала ТТ407. Понастоящем включва 8 сондажа и 9 повърхностни нивелачни репера. В северозападния край при репер 100 потъването е 17.7 cm, в югоизточния при репер 84 (-15.6 cm). Има 6 екстремума в реперите 36, 334, 35, 306, 90, 329, главният от които е в средата при репер 306, където слягането е -80.2 cm. Почти същата стойност има слягането при съседния сондажен репер 28 (-79.8 cm), който до преди два цикъла е бил екстремум, но сега е изместен от сондаж 306. Нарушението на равномерния ход е причинено от поведението на повърхностните репери 36 и 90 и на репера върху сондаж 334. Ако се изключат точките 36, 334 и 90, този профил ще бъде подобен на профил А-А.
Последният, 38-и цикъл от комплексни геодезически измервания е проведен през април-май, 2017 година, като понастоящем се извършва тяхната обработка и анализ.
5.ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И настоящите изследвания показват, че районът е подложен на въздействието на различни влияния (техногенни, тектонични, сеизмични), които действат разнопосочно и с различна интензивност в пространството и времето, но преобладаващото влияние е това на разсолодобива.
Резултатите от поредния 37-и цикъл отново потвърждават, че деформационният процес продължава да се развива със слабо променливо темпо, но с една и съща тенденция. Отклоненията, които се констатират от този еднопосочен процес, биха могли да индикират за възможни сеизмични явления, каквито, между впрочем, се случват. Отново ще изкажем хипотезата, че слабите, но чести земетресения гасят напреженията в земната кора.
Taблица 1. Изолинии на сляганията на фиг. 4
7
ГКЗ 3-4 ' 2017