инструменти, апарати, системи, устройства и софтуер, разгледани са геодезическите референтни повърхнини и проекции, референтните координатни, височинни и гравиметрични системи и мрежи. За референтните повърхнини са дадени общите постановки, дефинициите за Геоид, Елипсоид, Сфера, Равнина. Разгледани са деформациите при преминаване от Земната повърхнина към проекционните повърхнини и равнината, както и височините и височинните системи и отклонението на отвеса. Разгледани са Гаус-Крюгеровите координати; UTM проекцията, Конформната конична Ламбертова проекция, Стереографската проекция. Разгледана е разграфката и номенклатурата на картните листове, разгледани са международните референтни повърхнини и системи: Геодезическата референтна система 1980, Световната геодезическа система 1984, Земният гравитационен модел на геоида, Европейският проект за гравиметрия и геоид. Разгледани са референтните координатни системи и мрежи: Глобална земна координатна система и мрежа, Европейска регионална координатна система и мрежа. Описана е Европейската регионална височинна система, Световната и Европейска гравиметрична референтна система. Дискутирана е нормативната база за въвеждане на международните референтни системи в България. В следващите подраздели са разгледани: видовете координатни системи, дефинирането им, връзките и трансформациите; координатните системи и проекции в България, традиционните геодезически мрежи и съвременните геодезически мрежи, използвани в инженерната геодезия,. GNSS мрежите, тяхното проектиране, построяване, измерване и обработка. Разгледани са осовата, полигоновата и нивелачната мрежи, строителната мрежа, гравиметричните измервания и мрежи.
Разгледани са числените технологии в инженерната геодезия, което е направено в 11 глави. Първа глава обхваща „Геопростространствените технологии”. В следващите 3 глави са описани „Глобалните интерферометрични системи и мрежи” и „Глобалните спътникови системи за определяне на местоположение и навигация”. Конкретно е описана „Европейската глобална спътникова навигационна система „GALILEO” (Същност, цели и реализация; Съставни елементи и приложение; Сравнение с останалите глобални навигационни системи). Направено е кратко представяне на останалите елементи и на функционирането на глобалните системи (Референтна координатна система; Измервани величини; Източници на грешки и точност; Инструменти; Методи на измерване; Определяне на координатите; Обработка на данните от GNSS измерванията). Описани са „Прецизното определяне на местоположение на единична точка”, както и „Приложението на глобалните системи”. Отделено е заслужено място на „Европейска диференциална геостационарна система „EGONOS”, на „Европейската диференциална система „EUPOS - BULiPOS”. Разгледани са накратко „Спътниковите (дистанционни) технологии”. Описани са принципните постановки, спътници, сензори, сканиране и информация, видове дистанционни методи, софтуер за дистанционни изследвания, аналитични основи и обработка на спътниковите изображения, кратък преглед на приложения на ДИ, приложение на LIDAR и на „Спътниковата радарна интерферометрия” (Същност; Допълнителни възможности на DInSAR; Интерферометрична софтуерна обработка; Радарни системи; Използване на системите, кратко описание на „Специалния гравиметричен спътник” на Земята GOCE и на Мисията „Сентинел” от Програмата „Коперник”). Особено внимание е обърнато на Фотограметричните технологии. Дадени са общите постановки, основните понятия, дефиниции, принципи и предпоставки за реализиране на фотограметрията. Описани са: фотограметричната снимка, математическите основи, общи дефиниции и зависимости, систематизацията на набора от данни и принципите за обработка. Разгледани са аналоговата и аналитичната фотограметрия, дигиталната фотограметрия, обработката на дигитална образна информация, блоково изравнение на модела, снопово-блоково изравнение, както и ортогоналните фотоснимки (Ортофото), технологията за извършване на въздушна дигитална фотограметрия с нормални снимки, основните принципи, опорни точки, летене, изпълнение на въздушното снимане, подготовка на данните от снимането, директно георефериране (координиране или привързване), въздушна триангулация, височинен модел, създаване на ортофотоснимките.
Описана е въздушната триангулация по проекционни центрове и на дигиталната камера ULTRACAMD (Общи постановки, DGNSS – BULiPOS, изравнение на блока за аеротриангулация, резултати и точност, изводи и заключение). Описани са наклонените въздушни снимки, пиктометрията, нейната същност и приложения, безпилотно въздушно снимане БВС (Обща информация; Безпилотни летателни апарати и извършване на снимането; Обработка на снимките; Автоматичната въздушна триангулация; Блоковото изравнение на снопове лъчи; Изчисляването на облак от точки; Създаване на ортофото мозайка и числен модел на земната повърхност). Направена е оценка на възможностите и използването на БВС. Разгледано е въздушното лазерно сканиране (Същност; Принципи; Проект и план за летене; Геодезическа основа; Георефериране; Изисквания при извършване на лазерното сканиране; Извършване на въздушното сканиране, Софтуер и обработка на данните; Контрол на лазерното сканиране; Предаване на данните; Система за въздушно лазерно сканиране TOPEYE – Топографен лазер; Лазерно сканиране на подводния релеф; Области на приложение на LIDAR). Отделено е внимание на специалните приложения на въздушните технологии, на „Триизмерните модели”; на „Интерпретацията на изображенията” (Принципните постановки; Основните признаци за интерпретацията на дигиталните изображения; Тон и цвят; Размер; Форма; Височина; Сянка; Структура; Текстура; Местоположение; Асоциация; Време; Заключение). Обект на разглеждане е и „Земната дигитална фотограметрия” (Общи постановки; Технически средства; Заснемане и обработка; Приложение). Други теми са: Земното лазерно сканиране (Общи положения; Лазерни скенери за земно сканиране; Класификация на лазерните скенери; Извършване на лазерното сканиране; Дефиниции и обяснения на понятията и дейностите; Грешки при лазерното сканиране; Георефериране на облака от точки; Предварителна и последваща обработка на данните и първи продукти; Значение и области на приложение). Земната радарна интерферометрия (Същност; Системи за земна радарна интерферометрия; Характеристика на GPRI; Измервания и обработка; Области на приложение на земната радарна интерферометрия). Усъвършенстване на традиционните земни в числени пространствени технологии (Общи сведения; Числена тахиметрия; Taхиметрия с електронен тахиметър; Taхиметрия с геодезически робот; Спътникова тахиметрия). Интегрирани многофункционални системи и технологии (Снимка; Трасиране; Контрол и управление на строителни машини); Специализиран софтуер. Третират се много подробно „Информационните системи” и в частност – елементите на ГИС (Дефиниции; Елементи на ГИС; Хардуер; Софтуер; Кадри; База данни;
44
ГКЗ 3-4 ' 2017