45
ГКЗ 3-4 ' 2017
Видове данни в ГИС; Набор на различни типове от данни; Оригинален набор на пространствени данни; Качество на данните; Актуализиране; Моделиране на данните; Преобразуване на данните; Топология на данните; Слоеве; Метаданни; Внос и износ на данни. Формати; Карти; Числена картография; Числен модел на релефа (ЧМР); Концепция за ГИС; Източници на информация за ГИС; Координатни системи и Картни проекции в ГИС. Георефериране; Области на приложение на ГИС; Пространствена информационна система; Информационни системи в инженерната и приложната геодезия). Разглеждат се някои „Специализирани системи” като „Акстър 2012”, „Географска информационна система GISExplorer―НЕКСГИС Технологии― ООД, ефективността при използване на ГИС. Разглежда се Приложението на геопространствените технологии в инженерната геодезия.
Третирана е темата „Карти и планове”, включваща: Принципни постановки; Изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри; Отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта; Софтуер. Предмет на разглеждане са: Теоретичните основи за обработка на геодезическите измервания, включващи: Общ и специализирани случаи на изравнение; Математичен модел на измерванията; Стохастичен модел; Функционален модел; Общ случай на изравнение на корелирани наблюдения; Частни случаи на изравнение; Приложение на метода на най-малките квадрати за решаване на вариационни задачи на механиката; Сравнение на функциите на Лаплас в геодезията и механиката; Анализ на модела на изравнение и на принципа за оценка на точността при геодезическите мрежи; Алгоритми и софтуер за изравнение на прецизни тридименсионални геодезически мрежи.
В четвъртия раздел 1.4. Основи на трасирането и контролирането са разгледани следните теми и подтеми: Общо за трасирането и контролирането; Основни елементи на трасирането, методи за трасиране (Традиционни методи за 2D трасиране - чрез правоъгълни координати, по полярния метод, чрез засечка напред, чрез засечка назад, трасиране чрез полигон, разширени 2D методи и методи за директно 3D трасиране). Разгледано е съчетаването на трасирането по полярния метод и тригонометричното определяне на котата на проектната точка, 3D полигон; Трасиране чрез лазерни инструменти; Трасиране от свободно избрана станция; Двудименсионално трасиране от свободно избрана станция; Пространствено (3D) трасиране от свободно избрана станция; Трасиране чрез GNSS; Изисквания за точност и норми; Подготовка на трасирането; Трасиране на прави и криви (Общи постановки; Определяне и трасиране на главните точки на дъги от окръжности; Определяне и трасиране на подробни точки на дъги от окръжности; Обратни криви; Кошова крива; Серпентини; Преходни криви; Вертикални криви). Трасиране на хоризонтални, вертикални и наклонени прави, равнини и повърхнини.
Последният (пети) раздел 1.5. е посветен на един много важен проблем от приложната геодезия – „Изследване на премествания и деформации”. В първата подтема на раздела се дават кратки сведения за деформациите и методите за изследването им. По-нататък е разгледано Определянето на хоризонталните премествания. Към тази подтема са изложени: Тригонометричният метод; Геодезическите мрежи; Обработката на измерванията; Стабилността; Обработката на измерванията; Определяне на преместванията на точките; Полигонометричният и Створният методи. Обект на разглеждане е също „Определянето на вертикалните премествания”. Описана е: Геометричната нивелация; Принципни постановки; Изходни (основни) репери; Контролни репери; Инструменти и измервания; Точност; Обработка на резултатите. Описана е Тригонометричната нивелация, нейната характеристика и възможности; Сигнализиране и измерване на зенитните ъгли и на разстоянията. Разглежда се хидростатичната нивелация, нейната същност, хидростатични нивелири и измерване, хидростатични системи, предимства и недостатъци. Третира се проблемът Едновременно определяне на хоризонталните и вертикалните премествания, както и някои други решения. Разглеждат се Полугеодезическите методи за изследване на деформации. Дадена е кратка характеристика, след което е разгледано измерването с отвеси (Прав механичен отвес; Обратен механичен отвес; Съвременни прави и обратни отвеси; Оптически отвес; Измерване на ъгъла на наклона и на изменението му; Измерване на преместванията). Посочени са инструменти и методи за перманентно изследване на деформациите: Датчици (Сензори); Инструменти и автоматизирани системи за перманентно измерване; Обработка на регистрираните данни. Обект на разглеждане е един много важен проблем: Анализ на преместванията. Тук са дадени основните принципи, методите за анализ, едновременното изравнение, анализ на стабилността и определяне на преместванията. Разглеждат се системите „Геонет” и „Геолевел”, принципните постановки при тях, алгоритъмът на предлаганото решение, програмната реализация. Разглежда се Интерпретацията на преместванията. Дават се общите постановки, аналитичните характеристики за изследване на закономерностите и динамиката на преместванията, установяване на връзката между преместванията, времето и физическите параметри, апроксимиране на преместванията на отделните точки, интерпретация на преместванията на отделните точки като функция на различни фактори, прогнозиране, изследване на физическата корелация между преместванията на точките, определяне на общите деформации на изследвания обект. Изложена е Теория на деформациите. Тук се разглеждат: изследване на напрегнатото и деформирано състояние на тела при използване на геодезически определени премествания, общи постановки, параметрично представяне на полето на векторите на преместване, определяне на тензорите на деформация, напрежение и останалите функционали на полето на векторите на преместване.
В една от подтемите се разглежда също един много важен проблем – проблемът „Свлачища”. Дадени са общи данни за свлачищата, кратка характеристика на свлачищата и ролята на методите за тяхното изследване, същност на геодезическите методи за изследване на свлачищните процеси (Обща характеристика, същност и особености; Приложение на створния метод; Тригонометричен и полигонометричен метод; Прецизна тригонометрична нивелация и интегрирането й в геодезическите мрежи за изследване на деформации). Разглеждат се тридименсионалните (математически) модели („Алгоритъм” и „Експериментални изследвания” за използване на прецизна тригонометрична нивелация с по-големи разстояния и превишения), Анализ на преместванията при свлачищата; Аналитични характеристики на свлачищния процес; Определяне на закономерностите и динамиката и Вероятностно-статистическата интерпретация на геодезическите данни. Приложен е пример за площно и дискретно третиране на свлачищата.