има висока строителна стойност. В миналото тежкотоварни влакове, возещи въглища от мини Перник с парни локомотиви, успешно са преодолявали големия наклон. Сега тежкотоварни влакове, теглени от електролокомотиви, минават междугарията, имащи големи наклони, само за няколко минути, След удвояване на линията, разменна гара Владая не е необходима, и на мястото на нейните досегашни коловози и съседни участъци може да се изгради трасе с криви с по-големи радиуси, позволяващи по-високи скорости на движение на влаковете.
4.БЪДЕЩЕ НА ТЕСНОПЪТНИТЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ
ЛИНИИ
Още при строителството на първите железопътни линии в нашата страна, Русе – Варна и на международната железопътна линия Виена – Истанбул, която преминава през България по маршрут Драгоман – София – Пловдив – Свиленград, е прието линията да се нарича „нормална“ с ширина на междурелсието 1435 mm. С такава ширина е построена цялата наша железопътна мрежа с изключение на линиите, строени около Първата световна война за превози на армията и други конюнктурни съображения. Това са били теснопътните линии Радомир – Дупница – границата с Гърция, Дупница – мина Бобов дол, Кочериново – Рилски манастир, гара Петрич - Генерал Тодоров и от Бургас до мина Сарафово с ширина 600 mm. Между Червен бряг и Оряхово е строена теснопътна линия с ширина 760 mm. Тези железопътни линии са демонтирани. Сега в нашата страна функционира само една теснопътна линия с ширина 760 mm от гара Септември до гара Добринище, която може да се нарече „Трансродопска“ . Релсовият път е подменен с такъв за нормална железопътна линия, а подвижният състав е напълно достатъчен. Линията се ползва предимно за туристически и атракционни пътувания и трябва да бъде запазена с държавно финансово подпомагане.
5.РАЗВИТИЕ НА ГРАДСКИЯ РЕЛСОВ ТРАНСПОРТ
Трамвайно движение е въведено в експлоатация в София на 1 януари 1901 г. Ширината на междурелсието 1000 mm е прието от белгийската компания „Societe Franco-Belge d'électricité et tramouet de Sofia” (Френско-белгийска електрическа компания и трамвай на София), на която е дадена концесия за изграждане на трамвайни линии и доставка на подвижен трамваен състав за нашата столица. След продължителни спорове и съдебни дела Софийската община закупува през 1941 г. имотите на концесията.
След приключване на възстановителните работи за ликвидиране на последствията от Втората световна война и бързото разрастване на София, възниква идеята – градският релсов транспорт да има същата ширина на междурелсието, както и железопътния, за да се осигури възможност за движение на електромотрисни секции между градските и крайградските линии към Мездра, Ихтиман, Перник, Банкя и др.
Тази идея се реализира само частично и сега в София функционират две трамвайни линии с ширина на междурелсието 1000 и 1435 mm. На фиг. 2 е представена схематична карта на градския релсов трамваен транспорт в София. Със син цвят са очертани трамвайните линии с ширина на междурелсието 1000 mm, а с червен цвят на двете линии с ширина 1435 mm.
София вече разполага с две диаметрални линии на метрополитена. Те имат нормална ширина на междурелсието 1435 mm, а тяговото електрозахранване на метровлаковете по метролинии 1 и 2 се осъществява чрез трета странична релса (шина), на постоянен ток. Този вид подвижен състав е приет при проектирането, поради това че първоначално подвижният състав се доставя от Русия.
Фиг. 2. Схематична карта на градския релсов трамваен транспорт в София
Понастоящем в София се изгражда трета метролиния. При нея се реализира концепцията за практическо взаимодействие между градската подземна железница и крайградските и магистрални влакове. Най-съществената разлика между първите две диаметрални линии на метрото и новостроящия се трети метродиаметър е в системата на тяговото електрозахранване, което ще бъде с контактна мрежа и метровлакове с пантограф на фирмата Сименс. С тези принципни различия трябва да се съобразят всички изкуствени съоръжения покрай линията. Ще се строи ново депо за поддържане и ремонт на подвижния състав, който ще се движи по новата метролиния.
На фиг. 3 с червена и синя следа са очертани първите две метролинии, а със зелена следа – новата трета линия.
Фиг. 3. С червена и синя следа са очертани първите две метролинии, а със зелена следа - новата трета линия
30
ГКЗ 3-4 ' 2017