обработка, е mX,Y,Z = ±3.7mm, в хоризонтално положение - mx,y = ±1.7mm и във височинно положение - mh=±3.0mm.
GPS резултатите се съгласуват добре с резултатите от традиционните (светлодалекомерните и нивелачните) измервания, поради това че са извършени по едно и също време с тях и са съвместими по точност. При този цикъл, както и при предишните, те са използвани за извеждане и контрол на изходните данни. Те дават надеждна информация за ротацията на мрежата и от тях се взема изходният азимут или посочен ъгъл, необходим при обработката на всички останали измервания. Основното преимущество на GPS измерванията е, че те се осъществяват и върху сравнително отдалечени точки, които са извън находището и далече от главния разлом, което предполага, че те са относително стабилни. Поради отдалечеността си тези точки не са подходящи за традиционните ъглови, дължинни и нивелачни измервания. По тази причина за отдалечените точки GPS измерванията са единственият източник на информация, на базата на която могат да се изследват евентуални геодинамични процеси и явления. Сравнението на координатите и котите на тези точки за периода след 2000 година показва, че те се държат сравнително неподвижно.
4. АНАЛИЗ И ГЕОДЕЗИЧЕСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА
РЕЗУЛТАТИТЕ
Една и съща методология се прилага при анализа и интерпретацията на резултатите от всяка последователна епоха на геодезическите измервания и обработката на данните.
Хоризонталните премествания и хоризонталните деформации са резултат от комплексни геодезически измервания (ъглови, дължинни и GPS), извършени на триангулачните точки (TТ) и метода на крайните елементи (МКЕ) [1, 2, 3, 4].
Максимално преместване има точка ТТ11 (447 mm). Значителни (над 30 cm) са преместванията и при ТТ4 (411 mm), ТТ17 (381 mm), ТТ10 (326 mm) и ТТ14 (319 mm). Всички тези точки са в рамките на находището или в близост до него.
Останалите точки имат преместване по-малко от 30 cm, което за няколко от точките е също значително, тъй като надвишава 20 cm. Като незначително (под 5 cm) за този дълъг период може да се счита преместването на точките ТТ3698 (41 mm), ТТ3703 (22 mm), ТТ23 (49 mm) и ТТ24 (45 mm), които са извън находището.
Трябва да се има предвид обаче, че стойностите на преместванията включват в себе си общото и нееднакво преместване на изходните точки, вследствие настъпилите различни геодинамични явления.
Векторите на преместване на точките са изчислени за едногодишния период (2015 - 2016) и за периода 1990-2016 г. Максималните премествания варират между 319 mm и 447 mm и принадлежат на точките в или в близост до солното находище. Другите точки се движат с по-малко от 30 cm, като за няколко от точките движението е също значително, надвишаващо 20 cm.
При предположението, че деформациите, възникнали между 36-я и 37-я цикъл, както и между 2-я и 37-я цикъл, са изотропни в границите на един диференциален триъгълник (краен елемент), методът на крайните елементи е приложен за анализиране на деформациите. Деформациите на страните на триъгълниците, главните деформации a и b (фиг.3) и посоките на главните деформации а (αа) са изчислени за всеки краен елемент.
5
ГКЗ 3-4 ' 2017
Фиг.3. Главни оси на деформациите на разтягане (в червено) и на свиване (в синьо)
за периода 1990-2016 г.