променящите се изисквания. Въпреки, че те описват вещно правните отношения в локален аспект в дадената страна, област или район, един по-общ поглед върху тях открива много сходни черти. За външен наблюдател еднаквото е, че системите се основават на отношенията между субектите и земята, чрез правата за собственост, и в повечето страни се повлияни от развитието на информационните и комуникационните технологии. Двете главни функции на всяка кадастрална система са:
1. Поддържане на съответствие между нормативната уредба и съдържанието в системата, описващо отношението субект – обект (поземлен имот);
2. Услуги с данни от системата - предоставяне на информация от системата.
В „Насоките” на Икономическата комисия за Европа към ООН [10], поземлената администрация е дефинирана като „процес на определяне, регистриране и разпространение на информация за собствеността, цената и използването на земята чрез прилагането на политика за управление на земята”.
Системите за поземлена администрация не „боравят само с информация за пространствени обекти”, тъй като представят правните отношения между субектите, както и между субектите и земята. Докато дейността на поземлената администрация, от една страна, се занимава с огромни количества информация, която в повечето случаи е от динамично естество, а от друга страна, изисква постоянен процес на поддържане и затова ролята на информационните технологии е от стратегическо значение. Без помощта на информационните системи, трудно се гарантира добра работа при постоянно променящите се изисквания на клиентите. Организациите, създаващи и поддържащи кадастралните системи са изправени пред бързото развитие на технологиите (като интернет, геобази данни, стандарти за моделиране, отворени системи, ГИС), както и нарастващото търсене на нови услуги и нови икономически условия и цели (електронно правителство, устойчиво развитие, електронна документация, интеграция на публичната информация и др.). Кадастралното моделиране се смята за основен инструмент, който улеснява развитието и модификацията на съответната система, и в допълнение е основата за пълноценна комуникация между различните системи.
Стандартизацията е тема от създаването на кадастралните и поземлените регистри. Независимо дали системата е основана на съхранение и поддържане на хартиени документи или е компютъризирана база данни са необходими стандарти, за да се идентифицират обекти, транзакции, отношения между недвижимата собственост (напр. имоти) и субектите, класификация на земеползването, цената на земята, представяне на обекти на карта и т.н. В съществуващите кадастрални и поземлени регистри стандартизацията е ограничена в обхвата до района или юрисдикцията на поземлената регистрация. Отворените пазари, глобализацията и ефективното и ефикасното развитие и поддръжка на гъвкави (генерични) системи изискват по-нататъшна стандартизация (разширяване обхвата на стандартизацията).
Технологията на пространствените данни и, в частност 3D кадастър, се състои в познаването и използването на инструменти, модели и методи за реализацията му. 3D кадастърът ще се реализира чрез разработване на 3D CAD, 3D ГИС и 3D СУБД, които ще осигурят възможности за чертане, актуализиране, анализиране и визуализиране на 3D обекти на кадастъра и 3D регистриране на поземлените права, ограничения и отговорности, които са напълно независими от поземлените имоти с геометрична и топологична структура в растерен и векторен формат.
Твърдениe 3 в доклада на Комисия 7 на FIG за визията на Кадастър 2014 [8] е: „Кадастралното картографиране ще е отмряло! Да живее моделирането!“. Двадесет години по-късно, базирайки се на твърденията и правилата, заложени в [8], са дефинирани нови 7 правила и е предложен ISO стандарт, с които се описва на концептуално ниво моделът на поземлена администрация [7]. Концептуалният модел за поземлена администрация показва пълното правно състояние на недвижимите имоти, включително и ограниченията и отговорностите, разделянето на карта и регистър, - също вече е останал в миналото [9].
Стандартът ISO 19152 LADM е предложен от FIG през 2008 г. и е инициатива, подкрепена от Комисията за населените места (UN Habitat) под егидата на Икономическата комисия на Обединените нации за Европа. Той е утвърден международен стандарт за пространствени данни от декември 2012 г. с основен акцент - недвижимата собственост.
Поземлената администрация е дейност с широко приложение. LADM служи най-малко на две важни цели:
• Избягва преоткриването и многократното осъществяване на една и съща функционалност и предоставя широка основа за ефикасна и ефективна система за развитие на системата за поземлена администрация, базирана на концепцията за компютърно моделиране (MDA) и
• Дава възможност на заинтересованите страни както в една държава, така и между различни държави, да комуникират въз основа на споделената онтология, съдържаща се в модела.
Втората цел е много важна за създаването на стандартизирани информационни услуги в международен контекст, където семантиката в областта на поземлената администрация трябва да бъде споделена между различните страни, за да е възможен обменът на необходимата информация. Важни условия в проектирането на модела са:
•
•
•
Стандартът ISO 19152 LADM е резултат от редица изследвания и обмяна на опит и знания и въвежда съвсем нова концепция (MDA), като за описание на моделите използва UML диаграми, които от своя страна също са стандарт. В UML модела са внесени параметри, под формата на типове данни (класове), които дават детайлната спецификация на модела на кадастъра, като са съобразени с функциите му. Чрез UML модела е възможно автоматизирано кодиране на стандартни структури от данни, които са удобни за комуникация в интернет. Приложимостта на LADM се състои в това, че той може да се поддържа от различни организации, които оперират на национално, регионално или местно ниво, и съответно тези организации отговарят за поддръжката и захранването с данни на модела.
Международният стандарт ISO 19152 определя LADM като обхващащ и „административно-правния”
ГКЗ 3-4 ' 2016
38