ПРИЛОЖНА ГЕОДЕЗИЯ
СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА КРУПНИШКИЯ ГЕОДИНАМИЧЕН ПОЛИГОН
Гл. ас. д-р инж. Кирил Янчев, гл. ас. д-р инж. Красимира Кирилова
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
SUMMARY
The subject of the study is to conduct precise GNSS measurements of the Krupnik geodynamic polygon in order to analyze and evaluate the current local geodynamic processes occurring in the fault zones. The data obtained as a result of the conducted research provide an opportunity to defines a modern model of local deformatons of the earth's crust in the fault zone with appropriate accuracy and representativeness to serve as a basis for future studies.
Κeywords: geodynamic process, geodynamic network, GNSS
РЕЗЮМЕ
Предмет на изследването е провеждането на прецизни GNSS измервания на Крупнишкия геодинамичен полигон с цел да се направи анализ и оценка на съвременните локални геодинамични процеси, протичащи в разломните зони на територията на България. Получените данни в резултат на проведеното изследване дават възможност да се дефинира съвременен модел на локални деформации на земната кора в разломната зона с подходяща точност и представителност, който да послужи за основа на бъдещи проучвания.
Ключови думи: геодинамични процеси, геодинамичен полигон, ГНСС
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Геодинамичните полигони се избират, построяват и изследват на територия с преобладаващи геодинамични явления, които във времето имат различен характер и големина. На геодинамичния полигон е необходимо регулярно да се провежда комплекс от геофизични, геодезически и гравиметрични наблюдения, с цел да се определи деформацията на земната повърхност и измененията в локалното гравитационно поле, както и да се изследва развитието на тези процеси във времето [4]. Геодинамичните полигони условно се разделят на прогнозни и технически, в зависимост от характера на причините, които предизвикват деформации в наблюдаваната област. Геодезическите точки на геодинамичните полигони се проектират така, че да удовлетворят изискванията за гъстота, равномерност и точност.
С въвеждането на съвременните геодезически методи за определяне движението на земната повърхност се постигат съществени резултати по отношение точността на регистрация и интерпретация на тези процеси. Разработени са редица специални методики, технологии и препоръки за проектиране и организация на измерванията за наблюдение на движенията на земната повърхност [5].
За изучаване на съвременните движения на земната кора се прилагат наблюдателни програми от геодезически измервания, представляващи многократни измервания (цикли) в точките от геодинамичния полигон извършвани в определен период от време. След провеждане на циклите от измервания е възможно да се определят измененията във взаимното положение на точките, а следователно и преместванията и деформациите на земната кора. Преместванията и деформациите обикновено се определят относно измененията във взаимното положение на точките една спрямо друга или относно няколко опорни точки, условно приети за неподвижни. Към устойчивостта на геодезическите точки на геодинамичните полигони има специални изисквания. Първият цикъл на измервания се препоръчва да бъде изпълнен не по-рано от една година след построяването им [5].
2. ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА КРУПНИШКИЯ
ГЕОДИНАМИЧЕН ПОЛИГОН
2.1. Общи данни
Крупнишкият геодинамичен полигон е разположен в Симитлийската котловина в подножията на планините Пирин и Влахина. Релефът е разнообразен, като надморската височина в най-ниските му части е около 250 m, а във високите части достига 800 m. От север на юг през него преминава река Струма.
През 1983 година, под ръководството на чл.-кор. проф. Г. Милев е построена локална прецизна тридименсионална мрежа от Лаборатория по геотехника към БАН. [3]. Районът на Крупнишкия геодинамичен полигон е известен като епицентър на най-голямото известно земетресение за последните 200 години в Европа. Регистрацията на явлението е на 4-ти април 1904 г. (през 1904 г. са регистрирани 2 земетресения в интервал от 20 минути с магнитуди съответно М=7,2 и М=7,8 по скалата на Рихтер).
Прецизната тридименсионална мрежа от точки на Крупнишкия геодинамичен полигон е с граници: B1=41°50′03″, L1=23°06′20″ и B2=41°52′10″, L2=23°10′55″ (фиг. 1). Тя обхваща площ от около 16 km2, в които попадат землищата на с. Крупник, с. Черниче и с. Полето. При построяването на мрежата през 1983 г. са изградени 16 броя точки, стабилизирани с бетонови стълбове за наблюдение, снабдени с устройства за принудително центриране и нивелачни болтове от страни. Средната дължина на страните е 800 - 900 m. При някои от страните са налице стръмни визури с наклони от порядъка на 16° - 18°. През 1986 г. в участъци от полигона, на места, където разломните граници са ясно очертани, са построени две малки мрежи, представляващи геодинамични площадки от тип геодезически четириъгълник за прецизни геодинамични наблюдения (фиг. 2). Мрежата изградена на Струмския разлом (М1) е с дължини на страните между 110 m и 260 m, а мрежата, изградена на Крупнишкия разлом (М2) е с дължини на страните между 50 m и 125 m.
2.2. Физическо състояние на точките от Крупнишкия
геодинамичен полигон
При извършеното обстойно обследване и анализ на физическото състояние на точките от локалната прецизна
44
ГКЗ 1-2 ' 2020