34
4.1. Пристанище Бяла
Акваторията на пристанище Бяла представлява заравнен акумулативен склон, ограничено на запад от свлачищно-срутищен клифов бряг, изграден от глинесто-варовити пясъчници, мергели и карбонатни скали, докато районът на нос Свети Атанас представлява денудационно-абразионен склон [5].
Заснемане, контролни измервания и обработка. Теренните изследвания са проведени на 24 май 2019 г., следвайки илюстрираната на фиг. 2 методология, при подходящи хидрометеорологични условия – западен вятър 0.3 m/s и без вълнение. Първоначално в изследвания участък са поставени 8 опорни точки и 2 опорно-контролни точки.
За разлика от изследванията на сушата, извличането на батиметрични данни изисква поставянето на опорни и опорно-контролни точки на морското дъно. Важното е да се уточни, че в морска среда е наложително те да бъдат под формата на специално оцветени марки, равномерно разпределени по морското дъно (фиг. 4). В 3D летателен режим, с височина на полета от 200 m е заснета площ от 2.65 km2. Чрез софтуерния продукт Agisoft Photoscan Professional, фотограметрично (метод Structure-from-Motion) са обработени 260 фото изображения (фиг. 3).
Фиг. 3. Обработка на плътен облак от точки и фото изображения
В контекста на изучаването на контактната зона суша-море, картирането на геоложката основа, дънния субстрат и местообитания изискват възможно оптимална разделителна способност на растерните и векторните данни.
Софтуерът успешно е постигнал съвпадение на сходни характеристики в различните изображения на дълбочини до 2.2 m. След ръчна манипулация и отстраняване на грешно инициализирани съвпадения е създаден плътен 3D облак от точки, съдържащ цветова информация (RGB) и кота (m). На фиг. 4 е представен ДМП с разделителна способност от 34 cm/pix, което значително надвишава наличните данни за района до момента. На базата на числения модел на терена са екстрахирани изобати със стъпка от 0.5 m (фиг. 5).
Фиг. 4. Дигитален модел на повърхността на района на пристанище Бяла и нос Св. Атанас
Фиг. 5. Ортофото мозайка с резолюция 7 cm/pix
Както вече споменахме, генерирането на ортофото мозайка (ОМ) с висока разделителна способност представлява основен източник на геопространствена информация за нуждите на морската геология и биология, що се касае за морфологията на дъното, структурата на дънния субстрат, бентосните флора и фауна. На фиг. 5 е представена ОМ с разделителна способност 7.7 cm/pix, значително надвишаваща тази на наличните към момента ортоизображения. Това позволи, на базата на геопространствени данни от БВЗ, за пръв да бъде извършена класификация на дънната морфология и повърхностния седиментен слой (напр. скално дъно в обхвата абразионно-структурен склон, песъчливи и тинесто-песъчливи дънни субстрати и т.н.) верифицирани с insitu наблюдения.
Клифовият бряг в обхвата на Камчийско-Еминското Старопланинско крайбрежие е сред най-устойчивите на абразия участъци в обхвата на БЧКЗ, благодарение на преобладаващата флишова и варовикова литология. Средната скорост на абразия възлиза на около 5 cm/year [4]. Тук следва да изтъкнем, че основно предимство при използването на БЛС се явява възможността за последващо изготвяне на детайлни картографски продукти в мащаби по-дребни от 1:250 при анализа на бреговата ерозия, абразия и акумулация. Ниските полети в режим на 3D при разстояние между центровете на пикселите проектирани върху терена (ground sampling distance - GSD) под 1 сm на първоначалните снимки позволява постигането на ОМ с ефективна разделителна способност под 1.7 cm/pix.
Реализирането на подобни високо точни и детайлни анализи със съпътстваща интерпретация би следвало да е отправна точка в изготвянето на пространствено и инвестиционно планиране, както и стратегия за развитие на БЧКЗ.
Фиг. 6. 3D фотореалистичен модел на нос Св. Атанас и Пристанище Бяла
4.2. Балчишка Тузла - нос Иканталъка
Комбинацията от силно видоизменен ландшафт в обхвата на свлачищно бреговият участък между KK Балчишка Тузла и KK Бялата лагуна e сред най-обременените в техногенно отношение в обхвата на БЧКЗ, като тенденциите в пространственото му развитие са в разрез с местните ландшафтни и консервационно-
ГКЗ 1-2 ' 2020