11
че за района, за който се извършват изследванията, липсват данни. Затова в тази зона корекциите са получени чрез интерполация.
За определяне на аномалиите на силата на тежестта е от особен интерес видът на топографски ефект - приетата поправка заради релефа. Поправката за релефа в основата си не е топографска редукция, използвана заедно с общия способ за моделиране на гравитационното поле, тя не представлява единственото разпределение на аномалията на плътността, което да бъде премахнато от наблюденията. По-скоро поправката заради релефа трябва да се разглежда като математическо предимство, представляващо - обикновено малка – нелинейна част от общия ефект на терена. Прилагането на поправки за релефа само по себе си обикновено не подобрява значително резултатите от моделирането на гравитационното поле в планинските райони, тъй като по-голямата част от разпределението на аномалиите в топографската плътност, причинява „късовълнов" шум в гравитационното поле и не се отстранява [12].
Табл. 1. Карнет от гравиметрични измервания
3.3.4. Създаване на дигитален топографски модел
(DTM – RM)
На база информация за височините на 46 121 броя точки е изграден TIN (Triangulation Irregular Network) векторен модел (DTMRM_HN ). Моделирани са контури (хоризонтали) на релефа с височина на сечението 100 m. Височините варират в границите от 282 m до 2925 m. Моделирането на DTM – RM е извършено в среда ArcGIS, като е създаден 3D повърхнинен модел TIN (Фиг. 5). Направените контролни измервания за оценка точността на височинното определяне от модела са с точност mDTM-RM=± 0.05 m. Тази точност удовлетворява изискванията при изчисление на теренната корекция.
Табл. 2. Изравнение на гравиметрични рейсове
ГКЗ 1-2 ' 2020