28
От получения модел бяха извлечени много на брой елементи за построяване на коректен векторен модел на металната конструкция, както и бяха измерени директно различни геометрични характеристики, посочени от конструкторите, в среда на софтуера за дигитална фотограметрия. Самите въздушни фотографски снимки, направени чрез БЛС от разстояние около 30 m от конструкцията, също бяха полезен източник на информация за визуална оценка на последствията по конструкцията.
3.5. Числен модел на чашата на язовир
Водната криза на гр. Перник, предизвикана от пресъхването на яз. „Студена“ в края на декември 2019 г., бе следващото предизвикателство пред прилагането на дистанционни методи, което преодоляхме с прилагане на БЛС за въздушна фотограметрия. Ако имаше нещо положително в създалата се критична за града ситуация, то беше фактът, че значителна част от бреговете на чашата на язовира бяха над водата. По поръчка на Министерство на регионалното развитие и благоустройството беше използван този момент за създаване на актуален числен модел на терена на чашата на язовира за определяне на реални водни количества, като освен фотограметрично заснемане на сухата част, беше използвана и безпилотна плавателна система (БПС) за хидрографски измервания за събиране на данни за дъното на подводната част (от друг специализиран екип).
Фиг. 10. Изглед към чашата на яз. „Студена“ от стената и при маркиране на наземни контролни точки
На терена по подходящ начин са маркирани общо 41 броя наземни контролни точки (GCP), които са координирани чрез GNSS измервания в RTK режим и са използвани впоследствие като фотограметрични опорни точки за георефериране на крайните резултати.
За изпълнение на целта бяха проектирани и изпълнени 5 полета с БЛС със следните основни параметри:
a) проектна височина над терена в точката на излитане 130-140 m;
b) застъпване между съседните снимки в надлъжно и напречно направление 75%;
c) предварително изчислена резолюция на цифровите продукти GSD<5 cm;
d) продължителността на всеки един от полетите - под 18min със средна скорост 9.5-10 m/s.
Петте полета бяха изпълнени между 11:00 и 14:45 часа на 18.12.2019 г. (включително с преместванията между позициите за излитане и кацане около язовира). Поради зимния сезон, светлата част на деня беше къса и светлината се променяше много динамично. Общата площ покрита с въздушни фотоснимки e 3527.967 дка, a броят на направените снимки е 1031.
Фиг. 11. Планове за летене и зоните на обхват на планираните 5 полета за въздушно фотограметрично заснемане на яз. „Студена“ (софтуер Pix4dCapture)
В резултат от съвместната фотограметрична обработка на въздушните снимки и данните за координираните наземни контролни точки са получени: геореферирани облак от точки, числен модел на терена и ортофото мозайка. Водните площи бяха изключени от обработката поради недостатъчно добро моделиране, което е документиран недостатък на метода при фотограметрично заснемане на водни обекти. Данните от извършеното хидрографско заснемане бяха съвместени пространствено с облака от точки от фотограметричното заснемане за получаване на общ модел на дъното на чашата на язовира.
Фиг. 12. Съвместяване на данните от фотограметричното и хидрографско заснемане на яз. „Студена“
3.6. Мониторинг на свлачища
Друг подходящ пример за полезно прилагане на въздушна фотограметрия с БЛС е изследването на развитието и последствията на свлачищни процеси. Традиционно изпълняваните геодезическите дейности в райони на свлачища са трудно изпълними поради редица обстоятелства – опасност при ходене в района на свлачището, труден достъп до обекта, ограничена видимост при измервания с тотална станция. Всички тези препятствия
ГКЗ 1-2 ' 2020