5
За конкретния случай при изграждането на мареографната станция в Антарктика, след детайлно обсъждане стана ясно, че първите два начина за запис на информация за нивото са неподходящи. Прекалено суровите атмосферни условия на мястото не позволяват изграждането на класически мареограф, тъй като осигуряването на незамръзнал кладенец би било невъзможно или необосновано трудно, особено за зимния период в Антарктика. От друга страна, технологичният процес на строителството на такова съоръжение би породило екологични проблеми, свързани с въздействието на околната среда, както и огромен финансов ресурс. Радарните датчици са добро решение на тази задача, но за тихи повърхности, които не променят водното огледало поради заледяване. А и двата факта са налице, дори и през летния период, когато морската вода в повечето дни е без ледено покритие. Все пак климатичните особености не биха допуснали този сензор да бъде надеждно стабилизиран над повърхността на водата и укрепен към скална основа.
За мареографна станция в акваторията на Българската антарктическа база (БАБ) беше избран хидростатичен сензор на фирмата „VALEPORT”, тип „Tidemaster”, с номер на сертификат за калибриране 51604 от 7.11.2017 г от фирмата производител, и проследим по съответните стандарти на UKAS.
При изграждане на мареографни станции са налице много технически трудности, тъй като се налага да се работи както на сушата, така и във водна среда. Когато този процес се извършва в суровите условия на Антарктика, тези трудности нарастват в пъти. Самото пренасяне на апаратурата на такова огромно разстояние, през летища, пристанища и различни превозни средства е нелека задача. След доставянето на апаратурата до БАБ и продължителния процес на привеждане на базата в използваем вид, се пристъпи към избор на подходящо място за монтаж на мареографния сензор. Много сложна и рискова задача, тъй като трябва да се обходят с гумена лодка тип „Зодиак” километри брегова ивица, в опасна близост до брега, където ще се търси мястото, и където полузаледените вълни не стихват. Условията са такива, че с един опит не може да се намери оптималното място, налагат се втори, трети път да се обхождат заливчета, потенциално възможни плитчини и скални откоси. Търси се удовлетворяване на много изисквания, а именно: мястото да позволява монтаж на сензора без водолазна намеса, да бъде максимално защитено от преобладаващите ветрове, да бъде ограничен ледоходът, да може свързващият кабел да достигне подходящо място на брега, където да се инсталира записващото устройство (логера). Това място трябва да позволява разумен достъп на оператор за обслужване и прехвърляне на данни, което да може да се достига с лека алпийска техника дори и при влошаване на времето (фиг. 4). В действителност комплексно решаване на всички изисквания на този континент трудно може да се постигне.
Фиг. 4. Мястото за монтаж на сензора и логера
По тази причина се търси отимално балансиран компромис, при който да се намали риска от произшествия с хората, повреда или загуба на апаратурата, както и разместване на сензора. След избора на няколко предполагаеми места, се започна с обход по скалите над брега с оглед по-добрата видимост от височина за детайли при подходите и укрепването на станцията. По този начин до окончателното решение за място на монтаж се достигна след повече от 10 дни, имайки предвид, че метеорологичните условия не са благоприятни за външна работа всеки ден.
Следващата стъпка беше да се подготви апаратурата за монтаж на дъното в зоната на двуметровата изобата без водолазна група. Това може да стане единствено като бъде прикрепен сензорът към достатъчно тежка конструкция, която да му осигури неподвижност във времето, със съображенията да бъде и достатъчно дълбоко, за да не влияе прибоят, както и дрейфащи парчета лед в бреговата зона. Такава дълбочина не допуска навлизането на по-обемисти айсберги, а естественото ограждение от подводни скали допълнително осигурява защита на конструкцията. Самият сензор беше закрепен в предпазен метален кожух, а кабелът, водещ до логера, покрит със специална удароустойчива неръждаема тръба.
Най-сложна се оказа работата по транспортиране на тежката над 100 килограма метална конструкция до набелязаното място. Както беше споменато по-горе, всяко влизане в океана в акваториите на полярните бази се осъществява с гумени лодки, придвижвайки се в полузамръзнала ледена каша (фиг. 5).
Фиг. 5. Придвижване в ледената супа
Рискът от пробив на балоните на лодките, вследствие на сблъсък с остри парчета лед, е голям и движението става много бавно и с изключително внимание. Не трябва да се допуска срязване на лодките, тъй като температурата на океана варира между -1.5 и 1.0о С и престоят на човек във водата е ограничен до минути. А какво представлява този процес, като допълнително върху бордовете на лодката се придържа на ръка много тежка метална конструкция с остри краища? За транспорта и монтажа на станцията целият работен екип беше синхронизиран до последния детайл, и като се има предвид, че всички са опитни в тези условия, операцията приключи без никакви усложнения (фиг. 6), като дори закрепването на конструкцията на дъното беше наблюдавана непосредствено с маска под водата.
Финалната част беше укрепване на свързващия кабел към скалните пукнатини и пускане в действие на логера. За целта, с помощта на алпинист, кабелът беше привързан към скалата с метално въже и клинове, а за логера се приспособи малка скална площадка с размерите на таблет, на която да може да се постави лаптоп при прехвърляне на данни или настройване
ГКЗ 1-2 ' 2019