Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-1-2'2019 (За сайта) | Page 8

на параметрите на запис (фиг. 7).

Фиг. 7. Мястото на укрепване на логера

След всички перипетии и напрежение, на 27 декември 2017 г. беше пусната в действие първата българска мареографна станция в Антарктика, и въобще извън пределите на България. Благодарение на опита и отговорността на участниците в XXVI–та българска експедиция, станцията стартира работа без да бъде допуснато каквото и да е произшествие с хора или технически средства.

Общо количеството записи от 45-дневния пробен период на работа е 4290 при фиксиран режим на запис В4. Мареографният сензор „Tidemaster” осигурява при него запис на всеки 15 минути в продължение на 40 секунди. По този начин се премахва влиянието на динамичното състояние на водната повърхност, а в края на периода се осреднява една стойност, която остава в записите за този момент. Изчислява се и средната квадратна грешка на всяка стойност. Последната показана колона дава информация за състоянието на батериите на логера, което трябва да е около 6V. На приложената извадка от запис се виждат детайлите на колебанията на нивото във времето:

Firmware version:0741705B9

File Creation Date:27/12/2017 13:58:09

Battery Level: 6.0

TideMaster S/N:61825

Station ID:LIVINGSTON BAB

Calibrated:07/11/2017

Mode:B4

output format:TIDEMASTER

Timestamp Depth Depth stdev Batt

27/12/2017 14:00:00 3.34 0.047 5.9

27/12/2017 14:15:00 3.334 0.053 6

27/12/2017 14:30:00 3.316 0.039 6

27/12/2017 14:45:00 3.267 0.035 6

27/12/2017 15:00:00 3.284 0.048 6

5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Създаването на българската мареографна станция в Антарктически води е едно уникално техническо постижение както в дейността на полярните ни експедиции, така и за геодезическата общност у нас. На фона на тежките условия за работа, географската отдалеченост от цивилизацията и техническата логистика, екипността на българските полярници доказа, че за кратко време може да бъде изградено едно сложно и скъпо съоръжение с несъмнена научно-техническа значимост, което да бъде от полза не само на антарктическите експедиции. Анализирането на събираните данни ще бъде верен количествен показател за глобалните климатични промени, което следва да заеме приоритетно място в ангажиментите на човека за опазване живота на своята родна планета.

Изказвам благодарност на всички колеги от XXVI-та Българска антарктическа експедиция (2017/18 г), които безрезервно помогнаха за просъществуването на Първата българска мареографна станция в Антарктика.

ЛИТЕРАТУРА

1. https://www.valeport.co.uk/Products/Tide-Gauges/Tide-

Gauge-Product-Details

Рецензент: проф. д. т. н. д-р инж. Георги Вълев

Адрес на автора:

Доц. д-р инж. Борислав Александров, УАСГ, София, бул.

„Хр. Смирненски” 1, катедра „Геодезия и

геоинформатика”, e-mail: [email protected]

6

Фиг. 6. Транспортиране и монтаж на подводния сензор

ГКЗ 1-2 ' 2019