4.2. Обосновка на точността на височинните
геодезически мрежи и трасировъчни работи
Височинните геодезически мрежи за нуждите на мостовото строителство се състоят от постоянни и временни (работни) репери. Постоянните репери са предназначени главно за определяне и контрол на временните репери, които се разполагат непосредствено на строителната площадка (върху насипи или помощни съоръжения – пилоти, шпунтови стени изградени около мостовите опори – фиг. 2).
Фиг. 2. Примерна схема на височинна мостова геодезическа мрежа
Постоянните репери се полагат още на етап предпроектни проучвания, а временните - непосредствено преди започване на строителството на устоите и стълбовете. Вследствие на това, котите на временните репери се определят чрез двойни висящи ходове геометрична нивелация с начало постоянен репер на височинната мостова геодезическа мрежа и край – определяния последен временен нивелачен репер. За контрол тогава, когато това е възможно, се измерва превишението между крайните репери (4 и 8 – фиг. 2), на двата срещуположни висящи нивелачни хода.
Начинът на извършване на нивелацията зависи от конкретните условия на пътен достъп до изгражданите опори:
1) Когато между брега и местата на опорите са построени временни пътища – нивелацията се извършва от средата с равни визури.
2) Когато между опорите има водни пространства и нивелацията не може да се извърши по стандартния начин, може да се приложи технологията за измерване на превишения през широко водно препятствие.
Цел на обосновката на точността на височинната мостова геодезическа мрежа е определянето на допустимите грешки в котите на временните и постоянни репери като функция на строително-монтажните допуски. От стойностите, дадени в табл. 1, в качеството на изходна величина, e логично да се използва допустимото отклонение в „котите на повърхностите и на закладните детайли, служещи за опори на метални или сглобяеми стоманобетонни колони и други сглобяеми елементи“ -
m доп Hi , тъй като носещата конструкция на моста най-често се изгражда от сглобяеми елементи (греди или ферми), монтирани по различни технологии върху носещите повърхности на опорите.
Както бе споменато по-горе, в специализираната нормативна уредба се срещат две различни стойности на допустимото отклонение m доп Hi (m доп Hi =-5mm[8] и m доп Hi =+5mm [12]).
При m доп Hi = -5 mm, зададената стойност на допустимото отклонение съответства на доверителен интервал (-5;0). След центриране към средната му стойност за допустимото отклонение на котата на горната повърхност на коя да е мостова опора, се получава m доп Hi = =±2.5mm.
Допустимото отклонение m доп Hi може да се представи като резултат от натрупване на грешки при извършването на предходните геодезически и строително-монтажни работи, а именно: грешки в котите на временните нивелачни репери, грешки от трасирането и грешки от бетоновите работи, т. е:
(6)
където: m доп Hi - допустима грешка в котата на горната повърхност на коя да е мостова опора; m доп ВНРi - допустима грешка в котата на всеки един временен нивелачен репер; m допmp- допустима грешка от трасирането; m доп бет. р. - допустима грешка от бетоновите работи.
Височинното трасиране на фундаментите на опорите се извършва с техническа геометрична нивелация от прилежащия временен нивелачен репер чрез трасиране на превишението ΔH= Hпр i -H ВНР обикновено от една станция на нивелира. Следователно, допустима грешка от трасирането m доп тр. = m допΔh = m допa/b. Ако се приеме, че грешката от отчитането по латите е m допa/b =±1 mm, то за грешката от трасирането се получава m доп тр. =±1.4 mm .
По мнението на строителни специалисти, допустимата грешка m доп бет. р от изпълнението на бетоновите работи по височина при най-прецизно бетониране (в опорните точки на носещите елементи) може да се приеме, че е 1-2mm (приемаме m доп бет. р = ±1 mm ). Тогава, при m доп Hi =±2.5 mm, m доп тр. =±1.4 mm и m доп бет. р = ±1 mm , въз основа на формула (6) следва, че m доп HВНРi =±1.8mm.
Допустимата грешка в котата на изходните (постоянните) нивелачни репери може да се определи от уравнението:
(7)
в което допустимата грешка в котата на временните репери mдопHВНРi е представена като функция на допустимата грешка в котата на изходния репер m доп ИНРi и допустима грешка в измереното превишение между него и определяния временен нивелачен репер m допΔhИНР, ВНРi . Ако се приеме, че влиянието на грешката в котата на изходния нивелачен репер - m доп HИНР от формула (7) е пренебрежимо малко, т.е. mдопHИНР ≤ mдопHВНРi /3 следва, че mдопHИНР ≤±0.6 mm. Тогава от формула (7), при mдопHВНРi =±1.8mm се получава, че допустимата грешка в измереното превишение между изходния нивелачен репер и временния нивелачен репер е m допΔhИНР, ВНРi = ±1.7mm.
Имайки предвид, че
(8)
където m доп0 е допустима средна грешка за 1km двойно пронивелирано разстояние, а L – дължината на нивелачния ход в km, то
.
Ако се приеме, че дължината на висящия нивелачен ход до най-отдалечения временен репер (при средната мостова опора) е Lmax=1km, следва че m доп0≈2 mm/km (геометрична нивелация II клас). Трябва да се отбележи, че постигането на точността на геометрична нивелация II клас ще е възможно, само ако нивелирането се извършва от средата, т.е., между изходния нивелачен репер и временния нивелачен репер е необходимо да е осигурена сухопътна връзка.
При използване на втората възможност (принципа на равните влияния), при която
31
ГКЗ 1-2 ' 2019