,
формула (7) се преобразува както следва:
(9)
От нея, при m доп HВНРi = ±1.8mm следва, че допустимата грешка във височината на изходния нивелачен репер и допустимата грешка на превишението между него и временния нивелачен репер, са съответно: m доп HИНР = ±1.3mm и m допΔhИНР, ВНРi = ±1.3mm.
След заместване с получената стойност за m допΔhИНР, ВНРi във формула (8) следва, че
и при дължина на нивелачния ход L=1km, за допустимата средна грешка за 1km двойно пронивелирано разстояние се получава - m доп0 = 1.3 mm/km . За осигуряване на такава точност е необходимо да се използва нивелация I клас.
Аналогично на описаното по-горе, е направена обосновка на точността на височинните трасировъчни работи и със стойността на m допHi , дадена в Техническата спецификация на Агенция „Пътна инфраструктура“ (m допHi =±5mm).
От формула (6) при m допHi =±5mm, m доптр. =±1.4mm и m допбет. р. =±1.0mm следва, че допустимата грешка на котата на временен нивелачен репер - m доп HВНРi = ±4.7mm.
От формула (7) при използване на принципа на пренебрежимо малкото влияние се получава, че:
- допустимата грешка в котата на изходен нивелачен репер - m доп HИНР = ±1.6mm;
- допустимата грешка в измереното превишение между изходния и временен нивелачен репер - m допΔhИНР, ВНРi = ±4.4mm.
От същата формула (7), но при използване на принципа на равните влияния, се получават следните стойности:
- m доп HИНР = ±3.3mm
- m допИНР, ВНРi = ±3.3mm.
От формула (8), в първия случай (използване на принципа на пренебрежимо малкото влияние) следва, че допустимата средна грешка за 1km двойно пронивелирано разстояние - m доп0 = 4.4 mm/km, а във втория - m доп0 = 3.3 mm/km . И в двата случая за осигуряването на необходимата точност m доп0 следва да се използва геометрична нивелация III клас.
Анализирайки получените стойностите на допустимите грешки m доп HИНР и m допИНР, ВНРi участващи, във формула (7) се стига до следния извод:
• В първия случай (при m допHi =-5mm) е по-целесъобразно използването на принципа на пренебрежимо малкото влияние, тъй като при него допустимата грешка в измереното превишение между изходния нивелачен репер и временния нивелачен репер е по-голяма и по-лесно достижима (нивелация II клас). Допустимата грешка в котата на изходния репер е два пъти по-малка (m доп HИНР = ±0.6mm ) от изчислената по метода на равните влияния (±1.3mm), но достигането й е сравнително лесно, тъй като става въпрос за извършване на геометрична нивелация I клас при дължина на ходовете от порядъка на няколко стотин метра.
• Във втория случай (при m допHi=-±5mm) се препоръчва използването нa принципа на равните влияния, тъй като при използването на принципа на пренебрежимо малкото влияние – допустимата точност в котата на изходния нивелачен репер е двойно по-висока, което е по-трудно за реализиране, а допустимата грешка в измереното превишение между изходния и временния нивелачен репер не се увеличава значително - само с 25 %.
Както бе споменато по-горе, при използването на втората стойност на m допHi =±5mm , за допустимата грешка в котата на всеки един временен нивелачен репер се получава, че m доп HВНРi = ±4.7mm , а за допустимата грешка в котата на изходните (постоянните) нивелачни репери, изчислена по формула (7) при прилагане на принципа на равните влияния - m доп HИНР = ±3.3mm. Така изчислените стойностите на двете допустими грешки са близки до тези, регламентирани в руските СНиП [11], а именно m допHВНРi = ±5 mm mm и m доп HИНР = 3 mm.
5. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
С изложеното в статията е илюстриран пример за разработване на изисквания за точност на част от геодезическите работи, извършвани при строителството на мостове. По аналогичен начин могат да бъдат изведени и точностите на геодезическите работи, извършвани при различните видове строителство, които да бъдат включени в нормативните документи за изпълнение, контрол и приемане на строително-монтажните работи.
ЛИТЕРАТУРА
1. Большаков, В. Д., Г. П. Левчук. Справочное руководство
по инженерно-геодезическим работам. М. Недра.
1980. 782
2. Димитров, А. Инженерна геодезия. С. Техника. 1989. 418
3. Котлов, А.Ф. Допуски и технические измерения при
монтаже металлических и железобетонных
конструкций. М. Стройиздат. 1988. 304
4. Коугия В., В. Грузинов, О. Малковский и В. Петров.
Геодезические работы при строительстве мостов. М.
Недра, 1986. 248
5. Левчук, Г. П. Прикладная геодезия. Геодезические работы
при изысканиях и строительстве инженерных
сооружений. М. Недра. 1983. 400
6. Левчук, Г. П., Прикладная геодезия. Основные методы и
принципы инженерно-геодезических работ. М. Недра.
1981. 432
7. Милев, Г., И. Милев, Основи, системи и технологии в
инженерната геодезия. Книга 1. С. Съюз на
геодзистите и земеустроителите в България. 2017. 495
8. Правила за извършване и приемане на строителни и
монтажни работи (ПИПСМР) – Сгради. СЕК. 2008. 292
9. Правилник за извършване и приемане на строителни и
монтажни работи. С. Техника. 1977. 906
10. Стойчев, Д., Г. Милев, А. Гълъбов. Геодезически работи
в строителството. Техника. 1983. 516 – III изд.
11. Строительные нормы и правила. Ч. III. Правила
производства и приемки работ. Гл. 43. Мосты и трубы.
М. Стройиздат. 1976. 112
12. Техническа спецификация, Агенция „Пътна
инфраструктура” при МРРБ. С. 2014.
Рецензент: чл.-кор. проф. д-р инж. Георги Милев
Адреси на авторите:
Ас. инж. Ани Стефанова, УАСГ, кат. „Приложна геодезия”, гр. София, бул. „Хр. Смирненски” №1, P315А, e-mail: [email protected]
Доц. д-р инж. Тодор Костадинов, УАСГ, кат. „Приложна геодезия”, гр. София, бул. „Хр. Смирненски” №1, P301, e-mail: [email protected]
32
ГКЗ 1-2 ' 2019