– полярен метод;
– GNSS.
Геодезическите работи при монтажа на връхната конструкция [1], [2], [4], [5] се извършват с цел осигуряване на проектната й геометрия.
При използването на сглобяеми стоманобетонни конструкции е необходимо да се контролира точността на изготвените кофражни форми и размерите на стоманобетоновите елементи след изработването им, а при самия монтаж - да се осигури систематичен контрол на положението на конструктивните елементи в пространството.
3. НОРМИ ЗА КОНТРОЛ И ПРИЕМАНЕ НА СМР
При изпълнение, контрол и приемане на СМР при строителството на различни видове сгради и съоръжения в България се използват следните нормативни документи:
• Правилник за приемане на земната основа и фундаментите (БСА, кн.6/1985 г.).
• ПИПСМР – Раздел „Специални промишлени фундаменти - фундаменти под машини“, БСА, бр. 7-8/1977 г.
• Наредба № 3 за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции (ДВ, бр. 97/1994г., БСА, 2/1995 г., изм. ДВ, бр. 53/1999 г.).
• Правилник за приемане на стоманобетонни конструкции (БСА 10/68; доп. БСА, 8/78; изм. БСА 1/82).
• Външни мрежи и съоръжения за водоснабдяване, канализация и топлоснабдяване, ПИПСМР (БСА, кн. 4 от 1984г., попр., БСА, кн. 3-4/1985 г.)
• ПИПСМР – Раздел „Топлопроводи и газопроводи“ (БСА, кн. 8/1969г., попр., БСА,кн.12/1982г., изм., БСА, кн.4/1984г.,със заповед №РД-14-02-1286/ 07.03.1984 г.).
• Правилник за приемане на електромонтажни работи (БСА, кн. 12/1984 г.).
• ПИПСМР – Раздел „Съоръжения за телефони, телеграфни и радио (ТТР) съобщения (БСА, кн. 10/1968г., изм., БСА, кн. 9/1979 г.).
• ПИПСМР – Раздел „Железопътни линии“ (БСА, кн. 7-8/1968 г.).
• ПИПСМР –Раздел„Електрификация на железопътни линии“(БСА, кн.9/1968 г.).
• ПИПСМР – Раздел „Пътища и улици“ (БСА, кн. 3/1978 г.).
• ПИПСМР – Раздел „Мостове и водостоци“ (БСА, кн. 3-4/1969 г.).
• ПИПСМР – Раздел „Пристанищно строителство“ (БСА, кн. 2/1970 г.).
• ПИПСМР – Раздел „Хидротехнически съоръжения“ (БСА, кн. 3-4/1969г.).
• Правила за приемане на хидромелиоративни системи и съоръжения (БСА, кн. 12/1987г.).
• ПИПСМР – Раздел „Охладителни кули, комини, силози и бункери“ (БСА, кн.9/ 1968г.)
• Правила за приемане на паркове и градини (БСА, кн. 8/1987 г.).
Строително-монтажните допуски, дадени в тях, както бе споменато по-горе, не са систематизирани по основни видове СМР. Някои от тях са или сходни, или пък много общо формулирани, което води до неясноти и нееднозначност при тяхното използване.
В изпълнение на поставената по-горе задача е извършен анализ на строително-монтажните допуски от горните източници, в резултат на което е синтезирана извадка, ориентирана към извършване на основните видове СМР при строителството на мостове, в зависимост от начина на фундиране, материала, вида и начина на изграждане на носещата конструкция – стоманобетонова, изпълнена монолитно или чрез монтаж на готови елементи или монтаж на метални ферми. При съставянето й авторите са се консултирали с преподаватели от УАСГ и специалисти от практиката.
Извадката съдържа:
– Допустими отклонения при изпълнение на фундаменти на мостове: пилотни фундаменти, шпунтови огради, анкери, кладенци и кесони [8], [9], [12];
– Допустими отклонения при изграждане на устои, стълбове и носещи елементи, изпълнени като монолитни или сглобяеми бетонни и стоманобетонни конструкции [8], [12];
– Допустими отклонения при изпълнение на носещи мостови конструкции със стоманени елементи [8].
Извадката не е включена в статията поради големия обем информация. В приложената табл. 1 са включени само допустимите отклонения, необходими за обосновка на точността на част от трасировъчните работи при строителството на мостове.
Таблица 1. Допустими отклонения
Отклонението от т. 1 може да се отнесе към статичния светъл отвор на моста, отклонението от т. 2 – към напречното сечение на изградените фундаменти или стълбове, а отклонението от т. 3 - към опорните повърхнини на устоите и стълбовете, върху които се монтират елементите от носещата конструкция на моста.
В Техническата спецификация на Агенция „Пътна инфраструктура“, аналогичното допустимо отклонение на споменатото в т. 3 на табл. 1 е със стойност ±5mm, което трябва да се използва при обосновката на точността при монтаж на монолитни стоманобетонови носещи конструкции. В следващото изложение ще бъдат сравнени резултатите от обосновката на точността на височинните трасировъчни работи, извършени с използването на двете стойности на отклонението.
4. ОБОСНОВКА НА ТОЧНОСТТА НА ТРАСИРАНЕ ВЪЗ
ОСНОВА НА СТРОИТЕЛНО-МОНТАЖНИ ДОПУСКИ
Въз основа на допустимите отклонения, дадени в табл. 1, с използване на закона за предаване на грешките и в частност – теорията на размерните вериги, могат да се определят изискванията за точност на геодезическите измервания, извършвани при трасиране, контрол и приемане на СМР. В основната си част, тези измервания се извършват от точките на геодезическите мрежи, положени за целите на строителството. Ето защо една от най-важните задачи при обосновката на точността на геодезическите измервания е определяне на точността на геодезическите мрежи (в план и височина) и точността на трасировъчните работи.
29
ГКЗ 1-2 ' 2019