11
Получените резултати за увредените иглолистни гори съответстват почти напълно с данните от годишните доклади на Лесозащитна станция-София [6], които са по години, по засегнати площи и по фактори за повредите (разлика от 1,3% в общата площ поради ограничението от 5 ha минималната площ на картографираните промени).
От тези наземни данни може да се види, че през разглеждания период площта на засегнатите от корояд иглолистни гори непрекъснато се увеличава – максимално с 3242,9 hа през 2017 г. Площите на поразените от корояд гори е 51,1% от общата площ на увредените дървостои. От абиотичните фактори с най-голяма площ са ледоломите, снеголомите и снеговалите – 33,3%, като максималните стойности са през 2016 г., следвани от тези през 2015 г. Може да се предположи, че бързото увеличаване на площите, засегнати от корояд след 2014 г., се дължи на големите площи, които са увредени от абиотични фактори през предходните години.
Примерите, които могат да се посочат, са многобройни. На фиг. 3 са показани такива промени от проекта "КОРИНЕ–земно покритие`2018". При широколистните гори за обезлесяването допринасят нерегламентираните сечи в близост до населени места, които се извършват в търсене на дърва за огрев, умишлените пожари, производството на дървени въглища др. На фиг. 4 е показан пример за процес на обезлесяване от БД CLC change 2012-2018. Подобни примери могат да се открият често в близост до населените места – нерегламентирани сечи на дърва за огрев.
Общо за периода 1990–2018 г. залесените площи в горските територии на България са намалели с 67 103,9 ha, което е точно 2 % от общата залесена площ през 1990 г. Това е тревожна тенденция, която след десетилетия може да прекрои картата на типовете земно покритие на България. На фона на увеличаването на общата залесена площ в Европа, в България за разглеждания 28-годишен период преобладава процесът на обезлесяване. Независимо че за периода 1990–2000 г. балансът е положителен и възстановяването доминира над обезлесяването, при променената методика на проекта "КОРИНЕ – земно покритие" и установяването на голям брой нерегламентирани сечи за периодите 2000–2006 г., 2006–2012 г. и 2012–2018 г. общият баланс е отрицателен.
Фиг. 1. Процеси на обезлесяване и възстановяване на залесените площи в горските територии от 1990 до 2018 г.
В процеса на възстановяване (фиг.5.), най-голям дял има самозалесяването – превръщане на издънкови насаждения във високостъблени, залесяване на пожарища, ветровали и др., самозалесяване на незалесени територии, преоценка на иглолистни култури и насаждения с ниска производителност и трансформиране на част от иглолистните гори в широколистни.
Фиг. 2. Баланс на залесените площи в горските територии от 1990 до 2018 г.
Фиг. 3. Поразени от биотични и абиотични фактори иглолистни гори –промени 3.1.2. – 3.2.4.
Фиг. 4. Процес на обезлесяване в широколистни гори – промени 3.1.1.– 3.2.4.
Фиг. 5. Процес на възстановяване – промени 3.2.4. - 3.1.3.
ГКЗ 1-2 ' 2019