10
подобрената методика площта на промените в горските територии спрямо площта на всички установени промени силно нараства – от 54,2 % на 83,5 %. Двата анализирани процеса в горските територии в случая имат следните измерения:
• Обезлесяване – 1 659 промени с площ 34 810,2 ha или 59,5% от всички установени за територията на България промени. Опожарените площи са с площ 382,6 ha или 0,65 % от общата площ на промените.
• Възстановяване – общо в трите класа – 3.1.1., .3.1.2. и 3.1.3. – 685 промени с площ 13 563,5 ha или 23,19 % от всички установени за територията на България промени.
В сравнение с периода 1990–2000 г. доминира процесът на обезлесяване. В резултат на двата процеса залесените площи в горските територии са намалели с 21 629,3 ha.
За периода 2000–2006 г. площите, заети от клек, са намалели с 439,8 ha в резултат на пожар с площ 368,7 ha и изграждане на места за спорт и отдих с площ 70,1 ha. Установена е и промяна на естествена ливада в клек с площ 21,3 ha, резултат от самозалесяване.
5.3. Период 2006–2012 г.
За изследвания период от 6 години (2006–2012 г.) в земното покритие на България са открити 2 484 полигона „Промяна“ с обща площ 49 375,6 ha, което е 0,44 % от картографираната площ. Повече от половината от установените за периода 2006–2012 г. промени са в класа "Гори и полуестествени площи". Те са свързани най-вече с разгледаните върху резултатите и от предишните етапи на проекта процеси в тези територии. Процесът на обезлесяване обхваща 1 347 промени с обща площ 20 752,1 ha, което е 41,01 % от всички установени промени за периода. Измеренията на процеса възстановяване са значително по-малки – 183 промени с обща площ 4 320,3 ha, което е едва 8,75 % от регистрираните за периода 2006–2012 г.
В сравнение с периода 1990–2000 г. доминира процесът на обезлесяване. В резултат на двата процеса залесените площи в горските територии са намалели с 16 251,8 ha.
5.4. Период 2012–2018 г.
Общият брой на установените промени за периода 2012–2018 г. е 4 758 с площ 100 235,2 ha, което е 0,90 % от картографираната територия. Промените в 6-те класа, обект на изследването са 53,14% от всички промени. Процесът на обезлесяване се изразява с 2 176 промени с площ 42 787,6 ha, което е 42,65 % от всички промени. Процесът на възстановяване включва 297 промени с площ 5 369,1 ha, съответстваща на 5,36 %.
Всички промени в 6-те CLC класа за периода 1990–2018 г. са обобщени в табл. 4. като брой полигони, площ и процентно съотношение в рамките на трите вида гори според CLC номенклатурата. Съотношението между площите, които обхващат тези два процеса, може да се проследи на фиг. 1. Единственият период, в който процесът на възстановяване доминира над процеса на обезлесяване, е 1990 – 2000 г. През периода 2000–2006 г. обезлесяването е в най-големи мащаби в широколистните гори, а през периода 2012–2018 г. - в иглолистните гори. На фиг. 2 е представен балансът на залесените площи в горските територии по периоди. От трите класа гори само този на иглолистните гори има отрицателен баланс и за четирите части на разглеждания 28-годишен период. Това се обяснява както с конюнктурата на пазара и голямото търсене на едра строителна дървесина, така и с липсата на издънково възобновяване в тези гори и намалялото по площ залесяване с иглолистни дървесни видове. При анализа на тези промени прави впечатление унищожаването на големи масиви иглолистни гори, дори в полигони, обособени като "смесени гори". Причините за лошото здравословно състояние на българските гори са както от биотичен, така и от абиотичен характер.
Като най-значими фактори могат да се посочат нападенията, причинени от корояди по иглолистните дървесни видове, ветровалите и ветроломите, снеговалите и снеголомите.
Таблица 4: Обезлесяване и възстановяване на залесените площи в горските територии за периода 1990-2018 г.
ГКЗ 1-2 ' 2019