• Моделиране на теренна повърхнина в средата на VNS, базирано на импортираните векторни данни: изолинии и височини. VNS преобразува всички тези данни във формат WCS DEM с висока разделителна способност, използван за изобразяване на терена.
За триизмерното моделиране на кв. Изгрев, гр София (1927-1944) е използван изработеният в средата на ArcGIS модел на теренната повърхнина, който е импортиран във VNS, използвайки формат Arc Grid – размер на клетката (X, Y) 1m/1m.
Разработената локална база данни, състояща се от векторни и тематични растерни слоеве, се използва за настройка на характеристиките и за моделиране на различни категории 3D обекти за кв. Изгрев (1927-1944), както следва:
3.1. Моделиране на земното покритие – формиране и оформяне на ландшафтни характеристики (видове гори, обработваеми земи, трайни насаждения, парцели) – тази категория обекти е представена от полигони със съответна площ и граници, както и вид земно покритие - качествен компонент. Границите на полигоните се определят чрез векторни геоданни или чрез въвеждане на подготвено от ГИС (фиг. 2) геореферирано растерно изображение на земното покритие. На фиг. 5/a е показана работна сцена от кв. Изгрев (1927-1944) с въведен растер на земното покритие, а на фиг. 5/b е показан рендеринг на същата сцената със симулация на растителни видове по екосистеми.
Фиг. 5. Моделиране на земното покритие чрез използване на геореферирано растерно изображение с класификация на земното покритие на кв. Изгрев, гр. София (1927-1944)
3.2. Моделиране на линейна инфраструктура – пътища, железопътни линии, напоителни канали – триизмерните модели на инфраструктурните съоръжения се генерират на базата на линейни вектори, за които в локалната база данни се съдържат съответните параметри за всеки обект – напречен профил, повърхностно покритие, околна среда и др.
3.3. Моделиране на площни водни обекти – езера и блата. Повърхностите на водните тела са моделирани с помощта на полигонов ограничаващ вектор за всеки обект и съответните качествени характеристики на водното тяло – дълбочина, тип дъно, водна флора и др. Освен това са настроени различни параметри: прозрачност на водата, степен на отразяване, вълни, и т.н.
3.4. Импортиране на триизмерни обекти, построени във
външни 3D приложения
В средата на VNS няма инструментариум за триизмерно моделиране на по-сложни геометрични конструкции. Има възможност 3D обекти със сложна структура, като сгради, съоръжения, 3D повърхнини и т.н., да се импортират от външни източници. VNS позволява импортирането на следните 3D формати: LightWave 3D, 3D Studio, DXF, Wavefront OBJ. Сградите в настоящата разработка са изработени във външно приложение (SketchUp), след което са интегрирани в комплексния модел на кв. Изгрев, гр. София (1927-1944) на точните си географски местоположения.
4. ТРИИЗМЕРНО МОДЕЛИРАНЕ НА СГРАДИ И
СЪОРЪЖЕНИЯ
Сградите в разработката са с особена тежест поради необходимостта да се постигне автентичност в тяхната визия за конкретния исторически период. Източници на данни относно външния вид и конструкция на всички сгради са архивни снимки [7] (фиг. 6/а), както и ръчните скици на инж. Васил Станев (фиг. 6/b).
Фиг. 6. Архивни данни за сгради :
а) снимка на къща в кв. Изгрев (1927-1944) ; б) работни скици на инж. Васил Станев
Освен автентичния външен вид на къщите, другата главна задача е и точното географско разположение на сградите в квартала. С цел вярно конструиране на геометричния триизмерен модел на сградите е използвана съставената цифрова база данни – информационен слой „сгради“, получени от оцифряването на плана за уличната и дворищната регулация [3] от 1947 г. (фиг. 7). Особено ценното на плана от 1947 г. е, че в контура на повечето сгради е вписана и годината на тяхното построяване, което допринесе за правилното идентифициране на обектите и спазване на историческия период на разработката.
Фиг. 7. План за уличната и дворищната регулация на м. Сталин (кв. Изгрев), гр. София
М 1:1000, 1947 г. (извадка)
За целите на моделирането е използван софтуерният продукт SketchUp. В процеса на работата са изпълнени следните основни стъпки (фиг. 8).
Създадените векторни данни за сградите в кв. Изгрев (очертания на основите на обектите), наличните снимки и допълнителни скици за конструкциите са използвани за триизмерно моделиране в средата на софтуера SketchUp.
• Импорт на векторни данни за сградите от ГИС слоеве в SketchUp. За импортиране на векторни данни (ESRI shape формат) в средата на SketchUp има разработени различни приложения във вид на разширения както за SketchUp, така и за ArcGIS. Едно такова приложение е spirix_shapefile_importer
25
ГКЗ 1-2 ' 2019