14
фотограметричен метод за моделиране на крехки фрактури (разрушения) на шест целици в подземен рудник. Авторите описват приложението на цифровата фотограметрия за детайлно наблюдение на процеса на разрушаване на целиците, като обръщат внимание на геометрията (формата) и развитието на цялостната напуканост на целика, размерите и значението им. Изследван е характерът на общата и пълната напуканост, свързана с образуване на отломки от целика. Цифровото фотограметрично заснемане и създаване на тримерни модели предоставя ново разбиране за целостта и естеството на пукнатините, свързани с оценката на целици [5].
Цифровите модели са от съществено значение при подземния добив и при комуникацията между различни отдели на компанията, състоящи се от мениджъри, инженери, миньори, специалисти по планиране, здравеопазване и безопасност, както и служителите, които се грижат за логистиката. Триизмерните модели дават възможност на различните специалисти да решават проблеми или да предприемат стъпки за подобрения, свързани с внедряване на нови, по-ефективни машини или друг вид инвестиции, да променят методите на изкопните работи и др. Тези модели ще помогнат на служители и ръководители (инвеститори, директори, управители) да придобият по-добра представа за ситуацията в подземния рудник.
2. ФОТОГРАМЕТРИЧНО ЗАСНЕМАНЕ И ОБРАБОТКА НА
ДАННИТЕ
2.1. Фотограметрично заснемане
Фотограметричното заснемане е извършено с цифров фотоапарат Canon с разделителна способност 16Mpix. Използвани са 2 лампи с LED осветление. За създаване на модела са направени 314 снимки с приблизително 80% надлъжно застъпване. Някои от тях са фронтални, други наклонени. На обекта са маркирани трайно със спрей 21 опорни точки, които са разположени равномерно. Местоположението им е представено на фиг. 1. Маркирани са и допълнителни елементи с различна форма, които са от значение при фотограметричната обработка. На фиг. 2 е показан етап от работния процес - сигнализирането на опорна точка със спрей, използвайки шаблон.
Фиг. 1. Визуализация на разположение на опорните точки при генериран текстуриран фотограметричен модел с изглед отгоре
Фиг. 2. Сигнализиране на опорна точка
Опорните точки са измерени с тотална станция Trimble S6 в локална координатна система.
Времето, необходимо за маркиране, измерване на опорните точки и фотограметрично заснемане, е около 4 часа. Това време би могло да се редуцира, тъй като трябва да се има предвид, че това е първо заснемане на колектива в реални условия.
2.2. Обработка на данните
Обработката на данните е реализирана в програмната среда на руския софтуер Agisoft Photo Scan Professional Edition. Използвани са изображения в raw формат. След създаването на проекта и въвеждането на снимките и координатите на опорните точки, всяка една точка се припознава във всички снимки, в които я има. Задават се параметрите за изравнението, след което се извършва оптимизация. Получената средна квадратна грешка (абсолютната точност на модела) след изравнението е 0,007m и е представена на фиг. 3.
Фиг. 3. Координати на контролните точки и средна квадратна грешка от изравнението на моделa, получен с цифров фотоапарат Canon EOS600D
След приключване на изравнението се създава множество от 3D векторни точки или така нареченият „плътен облак от точки“ (Dense Point Cloud). Генерираният облак от точки в нашия експеримент съдържа 1 948 262 точки и може да се види на фиг. 4.
ГКЗ 1-2 ' 2019