Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-1-2-2016 | Page 34

Резултатът , представен на хистограмите , е очакван като се има предвид различният подход на определяне на координатите на подробните точки . При Ray Cloud методa резултатите за ∆X и ∆Y са значително по-близки до нормално разпределение за разлика от използването на ортофото мозайката за векторизиране , при което се наблюдава разпределение на координатните разлики доста различно от нормалното . При втория метод може да се говори по-скоро за наличие на систематични грешки , което е адекватно на точността на източника на данните за картиране ( 2-3 x GSD = 0.010-0.015m ) и субективността при дешифриране на точките по ортофото мозайката . Тези резултати обосновават извода , че Ray Cloud методът на картиране осигурява по-точни и надеждни резултати при координирането на подробни точки в сравнение с векторизирането на ортофото мозайка .

Относно резултатът от разпределението на грешката по положение ∆S – наблюдава се струпване на стойностите около получената средна квадратна грешка ( 0.016m ), като при използване на RayCloud метода нормалното разпределение около тази стойност е ясно изразено за разлика от грешките ∆S при векторизиране по ортофото мозайка . Това се потвърждава и от плавното и постепенно нарастване на интегралната функция за ∆S чрез RayCloud ( ясно доказателство за наличието на нормално разпределение ) и не толкова добре изразена тенденция за ∆S при ползване на ортофото мозайката .

Получените добри резултати , независимо от използвания метод на картиране , дават реална представа , че при рационално и ефективно използване на фотограметричните методи с приложение на БЛС технологията , нейното използване би било полезно за разнообразни цели . При средна квадратна грешка на определяне на координати в рамките на няколко сантиметра , при максимално елиминиране на отрицателните фактори , въздушните фотограметрични методи ще бъдат все по-възможно приложими за целите на кадастъра . Резултатите също еднозначно показват , че събраните данни чрез БЛС , в случая отговарят на изискванията за точност за целите на кадастъра според изискванията на действащата нормативна уредба .

Освен точките от първата група ( т . е . „ полезните “ точки , които влизат в допуска за ΔS от 30 cm ) са анализирани и точките , които са извън този допуск и причината за тяхното появяване . Изследвани са стойностите на отклонение от допуска за „ червените ” точки , като се констатира , че множеството от стойностите на координатните разлики за тези точки , макар че надвишава 30сm , също клони към допуска . След позадълбочен анализ на снимките и точките с по-големи грешки се налага крайният извод , че грешките в общия случай се дължат на влошена видимост по отделните снимки заради неясен образ или гъста залесеност . Това влошено качество на снимките влияе на субективната преценка на оператора при определяне точното местоположение на образа на подробните точки .

Освен анализа за броя и точността на получените координати на подробните точки чрез картиране по методите на въздушното фотограметрично заснемане е извършен още един анализ на резултатите , а именно - за брой заснети обекти , които са необходими за създаване на кадастрална карта . Вниманието е съсредоточено към сградите , защото за тях е наложено мнението , че не биха могли да се картират чрез въздушните фотограметрични методи . Затова са разгледани тези квартали от експерименталния обект , които са картирани чрез Ray Cloud технологията , представляващи две трети от общата площ на обекта . Резултатите са дадени в табл . 4 .

Резултатът показва , че са дешифрирани около 40 % от всички сгради в разглежданата местност . Това не покрива предварителните очаквания , но може да се обясни най-вече с влиянието на следните фактори :

• Сравнително голямата височина на летене ( 150 m ), подбрана с цел покриване на цялата площ на експерименталния обект с един полет ;

• Резолюцията на използваната дигитална камера за въздушно фотозаснимане е 10Mp , която заедно с разделителната способност на камерата може да бъде значително по-добра ;

• Значителната гъстота на застрояване , като освен сградите от основното строителство има много второстепенни сгради , които са близко разположени , и това ограничава възможностите за въздушното фотозаснемане на техните основи ;

• Заснемането е извършено в сезон със сравнително голямо наличие на разлистена висока растителност , която в много случаи е препятствие пред оператора за отчитане точното местоположение на подробните точки в основата на сградите .

При подобряване на тези показатели , които варират според специфичните особености на населените места , степента на приложимост на БЛС за извличане на пространствени данни за кадастрални цели би се увеличила значително . Отчитайки следните факти : - времето , необходимо за извършване на подготвителната работа за обхождане , маркиране и координиране на опорните наземни точки е 2 дни за 38 точки ;

- въздушното фотограметрично заснемане е извършено с два полета , проведени в рамките на 3 часа , всеки един от които покрива една и съща територия от 182 / 203ha при обща площ на урбанизираната част на кв . Върба с обща площ 72.429ha . Значително по-голямото покритие с въздушни снимки се дължи на правоъгълната форма на зоната за реализиране на полетите ;

- за автоматичната обработка на резултатите от въздушното фотозаснемане до дигитални продукти ( облак от точки , DSM , ортофото мозайка ) беше необходим 1 ден за двата полета ;

- времето за картиране до получаване на числен модел на кадастралните данни беше 10 дни ;

- може да се каже , че ефективността на БЛС е в пъти по-висока от традиционните геодезически методи . Дори и при 40 % приложимост за картиране на сгради въздушният фотограметричен метод чрез БЛС се нарежда сред най-бързите и ефикасни геодезически техники за събиране на пространствени данни .

4 . ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Показаните резултати от обработката на въздушното фотограметрично заснемане с БЛС чрез Computer Vision и Ray Cloud технологии и сравнителния анализ

32 ГКЗ 1-2 ’ 2016