на крайните модели с числения модел на кадастрална карта, изработена чрез традиционни геодезически технологии, доказват следните изводи:
1. Ray-cloud технологията е приложима в значителна степен за картиране на обекти от действителността, представляващи елементи на кадастъра – контури на сгради и материализирани имотни граници. Това опровергава съществуващото мнение, че по принцип въздушните фотограметрични заснемания не могат да служат за картиране на сгради поради наличието на стрехи;
2. Получената точност на определяне на координатите на подробни точки чрез прилагане на raycloud технологията отговаря напълно на изискванията на действащата нормативна база за изработване на кадастрална карта;
3. Надеждността на получените координати на подробни точки по материализирани граници като обекти от кадастъра при картиране чрез ray-cloud метода е по-висока в сравнение с дешифрирането по ортофото мозайка;
4. Както всяка от останалите геодезически технологии, и въздушното фотограметрично заснемане чрез БЛС не може да постигне 100 % приложимост при богатото разнообразие на действителността, която трябва да се картира. Това не означава, че тази технология не може да се прилага за нуждите на геодезията и кадастъра наред с традиционните геодезически техники за събиране на пространствени данни, а че е необходимо да се търси тяхното съчетаване за оптимално и ефективно постигане на поставените цели и задачи. За повишаване степента на приложимост на въздушната фотограметрия с БЛС, по-специално за нуждите на кадастъра, влияние оказват характеристиките на използваните технически средства за въздушно фотозаснемане, подготовката на специалистите за намаляване на субективния фактор при картирането и условията, възпрепятстващи видимостта към обектите на кадастъра;
5. Въздушната фотограметрията чрез БЛС е несравнима по производителност и детайлност на крайните резултати за извършване на геодезически задачи в областта на специализираните карти, моделирането на трудно достъпни терени и обекти като депа, сметища, открити рудници и кариери.
Трябва да се отбележи и фактът, че БЛС Gatewing X100, с което разполага нашият екип, е „ ветеран“ в професионалните БЛС за въздушна фотограметрия – разработено е през „ далечната“ 2010 г., което за развитието на тези технологии е много дълъг период. Към настоящия момент вече се предлагат много поусъвършенствани БЛС със значително подобрени характеристики в почти всяко отношение.
Вече са налице и БЛС с монтирани лазерни сканиращи устройства за прилагане на LIDAR технологията, с което се разширяват още повече възможностите за приложението им в геодезията и кадастъра.
Чрез извършване на подобни експериментални дейности от типа на представените в настоящата статия, се добива реална представа за приложението на БЛС, като освен техните възможности, ясно проличават и недостатъците и ограниченията им. Всеки натрупан опит е ценен в името на развитието и напредъка на тези иновативни технологии. По този начин се трупат познания как да се усъвършенстват технологиите, как да ги прилагаме по-практично и ползотворно, къде да поставим границата на възможното, и благодарение на минусите, които откриваме чрез експериментите, можем да си поставим по-реални цели в бъдеще и да опитаме да избегнем проблемите и недостатъците с цел внедряването им в масовата практика.
При повишена степен на използване на новите фотограметрични технологии ще бъде засилен и интересът както на вече изградили се специалисти в областта, така и на студенти, изучаващи съответната специалност. Да се привлече вниманието и да бъдат мотивирани младите бъдещи специалисти също е от първостепенно значение, защото от тяхното обучение и професионализъм зависи бъдещото развитие на направлението и намерението ни да следваме технологичното развитие на света.
С провеждането на този експеримент се поставя едно условно начало на анализ и оценка на възможностите на БЛС. Добре би било да бъдат извършени още експерименти с различни технически решения за БЛС, с различни параметри и характеристики на камери и височини на полети, за да се изведат поточни заключения за ефективността и начина на приложението им за геодезически и кадастрални цели.
ЛИТЕРАТУРА
https:// support. pix4d. com / hc / en-us / articles / 202561629- Webinar-3-Using-the-rayCloud
Рецензент: Петър Тодоров
Адреси на авторите:
1. Ивелина Христозова, студент в УАСГ, София, GSM 0883483821, e-mail: ivelina. hristozova @ abv. bg
2. Д-р инж. Иван Калчев,
„ ГЕО ПЛЮС“ ЕООД, GSM 0885956312, e-mail: ikaltchev @ geoplus-bg. com
UN-GGIM Europe набор на основните глобални геопространствени данни( GGIM- глобална пространствена информация за данни)
Задачата на UN- GGIM Europe е да набира глобални фундаментални геопространствени данни. Ангажиментът да се развива тази дейност, която е от решаващо значение за подпомагане на устойчивото развитие, реагиране при бедствия, стопанисване на земите и околната среда, бе дадена на ООН UN- GGIM Europe по време на 5-та сесия на Комитета на ООН от експерти по геопространствена информация( UN-GGIM). Програмта включва периода 2015-2018.
ГКЗ 1-2’ 2016 33