Геодезия, Картография, Земеустройство GKZ-1-2-2016 | Page 34

Резултатът, представен на хистограмите, е очакван като се има предвид различният подход на определяне на координатите на подробните точки. При Ray Cloud методa резултатите за ∆X и ∆Y са значително по-близки до нормално разпределение за разлика от използването на ортофото мозайката за векторизиране, при което се наблюдава разпределение на координатните разлики доста различно от нормалното. При втория метод може да се говори по-скоро за наличие на систематични грешки, което е адекватно на точността на източника на данните за картиране( 2-3 x GSD = 0.010-0.015m) и субективността при дешифриране на точките по ортофото мозайката. Тези резултати обосновават извода, че Ray Cloud методът на картиране осигурява по-точни и надеждни резултати при координирането на подробни точки в сравнение с векторизирането на ортофото мозайка.

Относно резултатът от разпределението на грешката по положение ∆S – наблюдава се струпване на стойностите около получената средна квадратна грешка( 0.016m), като при използване на RayCloud метода нормалното разпределение около тази стойност е ясно изразено за разлика от грешките ∆S при векторизиране по ортофото мозайка. Това се потвърждава и от плавното и постепенно нарастване на интегралната функция за ∆S чрез RayCloud( ясно доказателство за наличието на нормално разпределение) и не толкова добре изразена тенденция за ∆S при ползване на ортофото мозайката.

Получените добри резултати, независимо от използвания метод на картиране, дават реална представа, че при рационално и ефективно използване на фотограметричните методи с приложение на БЛС технологията, нейното използване би било полезно за разнообразни цели. При средна квадратна грешка на определяне на координати в рамките на няколко сантиметра, при максимално елиминиране на отрицателните фактори, въздушните фотограметрични методи ще бъдат все по-възможно приложими за целите на кадастъра. Резултатите също еднозначно показват, че събраните данни чрез БЛС, в случая отговарят на изискванията за точност за целите на кадастъра според изискванията на действащата нормативна уредба.

Освен точките от първата група( т. е. „ полезните“ точки, които влизат в допуска за ΔS от 30 cm) са анализирани и точките, които са извън този допуск и причината за тяхното появяване. Изследвани са стойностите на отклонение от допуска за „ червените” точки, като се констатира, че множеството от стойностите на координатните разлики за тези точки, макар че надвишава 30сm, също клони към допуска. След позадълбочен анализ на снимките и точките с по-големи грешки се налага крайният извод, че грешките в общия случай се дължат на влошена видимост по отделните снимки заради неясен образ или гъста залесеност. Това влошено качество на снимките влияе на субективната преценка на оператора при определяне точното местоположение на образа на подробните точки.

Освен анализа за броя и точността на получените координати на подробните точки чрез картиране по методите на въздушното фотограметрично заснемане е извършен още един анализ на резултатите, а именно- за брой заснети обекти, които са необходими за създаване на кадастрална карта. Вниманието е съсредоточено към сградите, защото за тях е наложено мнението, че не биха могли да се картират чрез въздушните фотограметрични методи. Затова са разгледани тези квартали от експерименталния обект, които са картирани чрез Ray Cloud технологията, представляващи две трети от общата площ на обекта. Резултатите са дадени в табл. 4.

Резултатът показва, че са дешифрирани около 40 % от всички сгради в разглежданата местност. Това не покрива предварителните очаквания, но може да се обясни най-вече с влиянието на следните фактори:

• Сравнително голямата височина на летене( 150 m), подбрана с цел покриване на цялата площ на експерименталния обект с един полет;

• Резолюцията на използваната дигитална камера за въздушно фотозаснимане е 10Mp, която заедно с разделителната способност на камерата може да бъде значително по-добра;

• Значителната гъстота на застрояване, като освен сградите от основното строителство има много второстепенни сгради, които са близко разположени, и това ограничава възможностите за въздушното фотозаснемане на техните основи;

• Заснемането е извършено в сезон със сравнително голямо наличие на разлистена висока растителност, която в много случаи е препятствие пред оператора за отчитане точното местоположение на подробните точки в основата на сградите.

При подобряване на тези показатели, които варират според специфичните особености на населените места, степента на приложимост на БЛС за извличане на пространствени данни за кадастрални цели би се увеличила значително. Отчитайки следните факти:- времето, необходимо за извършване на подготвителната работа за обхождане, маркиране и координиране на опорните наземни точки е 2 дни за 38 точки;

- въздушното фотограметрично заснемане е извършено с два полета, проведени в рамките на 3 часа, всеки един от които покрива една и съща територия от 182 / 203ha при обща площ на урбанизираната част на кв. Върба с обща площ 72.429ha. Значително по-голямото покритие с въздушни снимки се дължи на правоъгълната форма на зоната за реализиране на полетите;

- за автоматичната обработка на резултатите от въздушното фотозаснемане до дигитални продукти( облак от точки, DSM, ортофото мозайка) беше необходим 1 ден за двата полета;

- времето за картиране до получаване на числен модел на кадастралните данни беше 10 дни;

- може да се каже, че ефективността на БЛС е в пъти по-висока от традиционните геодезически методи. Дори и при 40 % приложимост за картиране на сгради въздушният фотограметричен метод чрез БЛС се нарежда сред най-бързите и ефикасни геодезически техники за събиране на пространствени данни.

4. ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Показаните резултати от обработката на въздушното фотограметрично заснемане с БЛС чрез Computer Vision и Ray Cloud технологии и сравнителния анализ

32 ГКЗ 1-2’ 2016