основната махална гравиметрична мрежа у нас, изграден е еталонен гравиметричен полигон и е построена Софийската гравиметрична станция. В началото на 1947 г. Ив. Петков започва работа в Геофизичния отдел на Управлението за минни и геоложки проучвания с цел търсене и проучване на полезни изкопаеми. Изпратен е на специализация по методите на сеизмопроучването в Москва. След завръщането си в България през 1948 г. се включва в провеждането на регионалната гравиметрична и магнитна снимка на страната в мащаб 1:500 000. През 50-те години на ХХ-ти век той ръководи и провежда широкообхватни сеизмопроучвателни работи на Провадийското солно находище, Бургаската падина, Тюленовското нефтено находище, Тракийската низина и др. Ръководи тематична геофизична група за сеизмопроучване, съставяне на геофизични карти, интерпретация на геофизични данни и изучаване физичните свойства на скалите. Участва в специализирани сеизмологични изследвания, свързани със сеизмичното и микросеизмично райониране на България за целите на противоземетръсното строителство. В изпълнение на споразумението между БАН и Академията на науките на ГДР, подписано от българска страна от акад. Вл. Христов и акад. Йовчо Йовчев, Ив. Петков оглавява българския екип, осъществил махална гравиметрична връзка със световната гравиметрична мрежа чрез точката в Потсдам. В резултат от тази връзка за първи път е определена абсолютната стойност на силата на тежестта в Софийската гравиметрична станция. През периода 1959-1960 г. Ив. Петков организира извършването на високоточни гравиметрични измервания със статични гравиметри в 12 точки у нас и 1 точка в Букурещ с използването на самолет. Направена е важна стъпка в развитието на българската гравиметрия. Създадена е опорна първокласна самолетна гравиметрична мрежа. Тези два експеримента, осъществени от Ив. Петков, се считат за „ уникални” и с „ фундаментално значение за изучаването на строежа на Земята, решаването на задачи на висшата геодезия, военното дело, проучването на полезните изкопаеми и др.” според [ 2 ]. През 1953 г. Ив. Петков е хонорован преподавател в СУ, където чете първите самостоятелни курсове по „ Гравиметрия” и „ Сеизмометрия” пред студентите от Физическия и Геолого-географския факултет. От 1957 г. чете и първия курс по „ Обща геофизика”. През 1961 г. Ив. Петков се хабилитира за доцент във Физическия факултет на СУ. Той е основоположник на специализацията по геофизика в катедра „ Метеорология и геофизика”. По същото време е избран и за старши научен сътрудник в Геологическия институт на БАН и Комитета по геология. През 1968 г. доц. Ив. Петков е избран за професор във Физическия факултет на СУ. През 1968 г. излиза от печат първата част „ Сеизмология и сеизмично изследване на земната кора” от двутомния му учебник „ Обща геофизика”, а 3 години по-късно излиза и втората част „ Гравиметрия, земен магнетизъм и земно електричество”. Тези негови книги са „ основен курс за студентите по геофизика, от който са се учили и ще се учат още много български геофизици”. Този двутомен курс, написан за студентите по геофизика, беше изключително ценно помагало за студентите, докторантите и специалистите по геодезия при подготовката им в областта на физическата геодезия и гравиметрията. Имах възможността и аз да бъда една от тях през годините на моята редовна аспирантура в Централната лаборатория по висша геодезия( ЦЛВГ) на БАН от 1980 до 1983 г. От
От началото на 60-те до края на 80-те години на ХХти век проф. Ив. Петков решава различни важни задачи в българската геофизика и геология като ръководител и участник в многобройни научни колективи, като:
• изработването на магнитна и гравиметрична картина на Северна България- 1960-1963 г.;
• създаването на Държавна гравиметрична карта на България( аномалии Буге) в мащаб 1:200 000- 1966-1971 г.;
• създаването на тектонската карта в мащаб 1:200 000- 1963-1972 г.;
• изучаването на геоложкия строеж на София и околностите й и съставянето на едромащабна карта за целите на микросеизмичното райониране въз основа на комплексни геофизични изследвания и картировъчно сондиране- 1968-1969 г.;
• сеизмотектонските изследвания в страната във връзка с Балканския сеизмологичен проект на ЮНДП / ЮНЕСКО- 1971-1974 г.;
• прогнозното сеизмично райониране на България- 1979-1980 г.
Той осъществи пионерните определения на дълбочината до границата на Мохоровичич по гравиметрични данни през 1962 г. По-късно става ръководител на катедра „ Геофизика” в СУ. Комплексният подход при интерпретацията на геофизичните данни е характерна черта в дейността и научното творчество на проф. Петков. Автор е на 140 научни публикации, обзорни статии и научно-популярни материали. Автор, съавтор и редактор е на 12 монографии и сборници. Трудовете му са публикувани в авторитетни наши и чужди издания на български, руски, немски, френски и английски език в СССР, ГДР, Унгария, Чехословакия, ФРГ и др. Те имат високото признание на българската и световната геофизична и геодезическа общественост.
Проф. Петков е имал много и добри приятели между геодезистите у нас, сред които са: акад. Вл. Христов, проф. Васил Пееевски от УАСГ, проф. д-р Михаил Венедиков от ВЛТИ, проф. Л. Димов и проф. д-р Ив. Иванов от МГУ, чл.-кор. А. Венедиков от ГФИ – БАН и др., с които той е работил по редица международни проекти по линията на НКГГ и КАПГ. Той владееше перфектно немски и руски. Имаше великолепно чувство за хумор. Беше фин, мъдър, общителен, сърдечен и доброжелателен човек.
Проф. Петков почина на 18.12.2005 г. на 90-годишна възраст.
Накрая, но не на последно място, бих желала да изкажа своята искрена благодарност на г-жа Людмила Петкова-Миленова за предоставената ми възможност да участвам в организирането на честването и в списването на юбилейния сборник за проф. Петков с материал на английски език.
ЛИТЕРАТУРА
1. Предизвикателството на пионерите, 100 години от рождението на проф. Иван-Асен Петков, изд. „ Тита- Консулт”, София, 2015, ISBN 978-954-9381-27-6, с. 326. 2. www. phys. uni-sofia. bg /~ mg. 3. Коцева В., Проф. Иван-Асен Петков( 1915 – 2005)- основоположник на българската геофизика, гравиметрия и сеизмика, Геод., карт., зем., 1-2, 2006, с. 46-48.
ГКЗ 1-2’ 2016 43