основната махална гравиметрична мрежа у нас , изграден е еталонен гравиметричен полигон и е построена Софийската гравиметрична станция . В началото на 1947 г . Ив . Петков започва работа в Геофизичния отдел на Управлението за минни и геоложки проучвания с цел търсене и проучване на полезни изкопаеми . Изпратен е на специализация по методите на сеизмопроучването в Москва . След завръщането си в България през 1948 г . се включва в провеждането на регионалната гравиметрична и магнитна снимка на страната в мащаб 1:500 000 . През 50-те години на ХХ-ти век той ръководи и провежда широкообхватни сеизмопроучвателни работи на Провадийското солно находище , Бургаската падина , Тюленовското нефтено находище , Тракийската низина и др . Ръководи тематична геофизична група за сеизмопроучване , съставяне на геофизични карти , интерпретация на геофизични данни и изучаване физичните свойства на скалите . Участва в специализирани сеизмологични изследвания , свързани със сеизмичното и микросеизмично райониране на България за целите на противоземетръсното строителство . В изпълнение на споразумението между БАН и Академията на науките на ГДР , подписано от българска страна от акад . Вл . Христов и акад . Йовчо Йовчев , Ив . Петков оглавява българския екип , осъществил махална гравиметрична връзка със световната гравиметрична мрежа чрез точката в Потсдам . В резултат от тази връзка за първи път е определена абсолютната стойност на силата на тежестта в Софийската гравиметрична станция . През периода 1959-1960 г . Ив . Петков организира извършването на високоточни гравиметрични измервания със статични гравиметри в 12 точки у нас и 1 точка в Букурещ с използването на самолет . Направена е важна стъпка в развитието на българската гравиметрия . Създадена е опорна първокласна самолетна гравиметрична мрежа . Тези два експеримента , осъществени от Ив . Петков , се считат за „ уникални ” и с „ фундаментално значение за изучаването на строежа на Земята , решаването на задачи на висшата геодезия , военното дело , проучването на полезните изкопаеми и др .” според [ 2 ]. През 1953 г . Ив . Петков е хонорован преподавател в СУ , където чете първите самостоятелни курсове по „ Гравиметрия ” и „ Сеизмометрия ” пред студентите от Физическия и Геолого-географския факултет . От 1957 г . чете и първия курс по „ Обща геофизика ”. През 1961 г . Ив . Петков се хабилитира за доцент във Физическия факултет на СУ . Той е основоположник на специализацията по геофизика в катедра „ Метеорология и геофизика ”. По същото време е избран и за старши научен сътрудник в Геологическия институт на БАН и Комитета по геология . През 1968 г . доц . Ив . Петков е избран за професор във Физическия факултет на СУ . През 1968 г . излиза от печат първата част „ Сеизмология и сеизмично изследване на земната кора ” от двутомния му учебник „ Обща геофизика ”, а 3 години по-късно излиза и втората част „ Гравиметрия , земен магнетизъм и земно електричество ”. Тези негови книги са „ основен курс за студентите по геофизика , от който са се учили и ще се учат още много български геофизици ”. Този двутомен курс , написан за студентите по геофизика , беше изключително ценно помагало за студентите , докторантите и специалистите по геодезия при подготовката им в областта на физическата геодезия и гравиметрията . Имах възможността и аз да бъда една от тях през годините на моята редовна аспирантура в Централната лаборатория по висша геодезия ( ЦЛВГ ) на БАН от 1980 до 1983 г . От
От началото на 60-те до края на 80-те години на ХХти век проф . Ив . Петков решава различни важни задачи в българската геофизика и геология като ръководител и участник в многобройни научни колективи , като :
• изработването на магнитна и гравиметрична картина на Северна България - 1960-1963 г .;
• създаването на Държавна гравиметрична карта на България ( аномалии Буге ) в мащаб 1:200 000 - 1966-1971 г .;
• създаването на тектонската карта в мащаб 1:200 000 - 1963-1972 г .;
• изучаването на геоложкия строеж на София и околностите й и съставянето на едромащабна карта за целите на микросеизмичното райониране въз основа на комплексни геофизични изследвания и картировъчно сондиране - 1968-1969 г .;
• сеизмотектонските изследвания в страната във връзка с Балканския сеизмологичен проект на ЮНДП / ЮНЕСКО - 1971-1974 г .;
• прогнозното сеизмично райониране на България - 1979-1980 г .
Той осъществи пионерните определения на дълбочината до границата на Мохоровичич по гравиметрични данни през 1962 г . По-късно става ръководител на катедра „ Геофизика ” в СУ . Комплексният подход при интерпретацията на геофизичните данни е характерна черта в дейността и научното творчество на проф . Петков . Автор е на 140 научни публикации , обзорни статии и научно-популярни материали . Автор , съавтор и редактор е на 12 монографии и сборници . Трудовете му са публикувани в авторитетни наши и чужди издания на български , руски , немски , френски и английски език в СССР , ГДР , Унгария , Чехословакия , ФРГ и др . Те имат високото признание на българската и световната геофизична и геодезическа общественост .
Проф . Петков е имал много и добри приятели между геодезистите у нас , сред които са : акад . Вл . Христов , проф . Васил Пееевски от УАСГ , проф . д-р Михаил Венедиков от ВЛТИ , проф . Л . Димов и проф . д-р Ив . Иванов от МГУ , чл . -кор . А . Венедиков от ГФИ – БАН и др ., с които той е работил по редица международни проекти по линията на НКГГ и КАПГ . Той владееше перфектно немски и руски . Имаше великолепно чувство за хумор . Беше фин , мъдър , общителен , сърдечен и доброжелателен човек .
Проф . Петков почина на 18.12.2005 г . на 90-годишна възраст .
Накрая , но не на последно място , бих желала да изкажа своята искрена благодарност на г-жа Людмила Петкова-Миленова за предоставената ми възможност да участвам в организирането на честването и в списването на юбилейния сборник за проф . Петков с материал на английски език .
ЛИТЕРАТУРА
1 . Предизвикателството на пионерите , 100 години от рождението на проф . Иван-Асен Петков , изд . „ Тита- Консулт ”, София , 2015 , ISBN 978-954-9381-27-6 , с . 326 . 2 . www . phys . uni-sofia . bg /~ mg . 3 . Коцева В ., Проф . Иван-Асен Петков ( 1915 – 2005 ) - основоположник на българската геофизика , гравиметрия и сеизмика , Геод ., карт ., зем ., 1-2 , 2006 , с . 46-48 .
ГКЗ 1-2 ’ 2016 43